… Е, Даниел, ти не преставаш да ме учудваш. Писмото ти наистина е объркано. Мъката ти е разбираема — жалко за умрялата жена. Но самоубийството отдавна е определено от църквата като грях, а ти си позволяваш емоции, които само опустошават душата и отслабват вярата.
Всички мислени въпроси са вече отдавна поставени и отговорите им са получени. Друга работа е, че ние не умеем да четем и там, където на нашите предшественици всичко им е било ясно като Божи ден, на нас, с нашето лукавство, ни се представя сложно и объркано. Нима смяташ разделенията и схизмите за чисто човешки? Няма ли в тях Божествена правда? А може да е обратното: това, което Бог е разделил, човек не може ли да съедини?
Не, дори не искам да чувам за такъв ход на твоите мисли. Ако, както ти казваш, се създаде обща литургия за всички християни, къде ще заповядаш да сложим тези протестанти, които въобще са се отказали в практиката си от евхаристията65, както ние я разбираме? Не знам, не знам, драги Даниел. И да стане това, няма да бъде през нашия живот. По-скоро в Царството небесно. Видимо животът в Израел доста мъти твоето ясно съзнание. По-рано не си правил такива изказвания.
Писа ми веднъж колко огромни са разногласията между християните в Светата земя, но на мен ми е интересно какви са взаимоотношенията с юдеите. След като християните не могат да се договорят помежду си, то как да се разговаря с евреите? Дори не споменавам мюсюлманите — още един неразрешим въпрос…
Тази година студовете са много големи. Един бедняк умря край църквата ми. Не при вас, в топлите страни, трябва да се строят приюти за бездомни, а при нас, на север. Или да направим замяна — да ви изпратим нашите бедняци?
Твой брат в Господа Вл.
5.
Септември 1966 г., Хайфа
Мамо, не се огорчавай, че няма да дойда тази година. Помисли сама, какъв отпуск, когато цялото строителство лежи на мен. Не можеш да си представиш колко много успяхме да направим за тази година. При това от всички страни срещаме само противодействие — и от страна на църковните власти, и от страна на държавата. Единствената ни помощ идва от Германия. И един арабин ни подари камион с камъни. В Германия това би струвало цяло състояние, но в Израел строителният материал е евтин. През юли пристигна цяла бригада германски студенти; работиха два месеца на строежа, изкопаха основите за църковния дом и започнаха да копаят още едни — за приюта. Почти всички студенти са от Франкфурт, някакви особени момчета. В Германия просто не съм срещала такива. Докараха и водата от друзкото село.
А колко красив е храмът! Възстановихме стените, поставихме врати. Има покрив. Само прозорци няма. Даниел смята да не слагаме, а просто само капаци заради лошото време — ще е достатъчно. Помещението не е голямо, той казва, че лятно време без прозорци ще е по-хладно, а през зимата ще се сгреем от диханието си. И макар строежът да не е завършен, ние вече служим тук. Има олтар, има навес, където може да се поседи на сянка. Намерихме затрупан извор и го възстановихме, не без помощта на съседите друзи. Така че сега се наричаме Храм на Илия при извора. Красиво е, нали?
Бях готова да се преместя още сега, но Даниел не ми разрешава да живея тук сама. Той и през лятото има много работа, но основната маса туристи пристигат именно през есента, за еврейските празници. Той съпровожда екскурзии из цял Израел. Тази година и на мен ми се удаде да замина с него, наистина съвсем наблизо, до град Зихрон Яков. Ако помниш, в Библията се споменава „Розата на Шарон“. Това е розата от долината Шарон66. Тук не е имало земеделие хиляди години, всичко е било в блата. В края на XIX век пристигнали десет еврейски семейства от Бесарабия, искали да превърнат тукашните места в градини, но не могли да се справят, докато барон Ротшилд не им дал пари и не изпратил специалисти. Тогава работата тръгнала, пресушили всички блата. Започнали отново да обработват земята. Даниел ни показа тези лозя и градини. Разкошните плантации се виждат от гроба на Ротшилд, който пожелал да го погребат тук. Ето един щастлив човек, така умно разпоредил се с парите си, с помощта на когото блатата се превърнали в градини и сега по целия свят се продават техните плодове. Тук има генетична лаборатория, в нея правят чудеса. Главното е, че Даниел знае всичко това, показваше ни различни сортове, разказваше за цветята. Той знае точно кои растения са расли тук още от библейски времена, а кои са завъдени по-късно. В Зихрон Яков има и малка ботаническа градина с растения, които са споменати в Библията. Няма само ливански кедър, неизвестно защо не иска да расте. За да се отгледа кедър, трябват много усилия. Грижат се за всяко дърво, даже дърветата си имат паспорт! А в древни времена тук е имало кедрови гори и дъбрави.
66
Сред многото имена в Стария и Новия завет, които се отнасят за Христос, са напр. Розата от Шарон и Лилията на долината. А гр. Зихрон Яков е наречен на бащата на барон Ротшилд, познат е и като „Израелската малка Европа“. — Бел.ред.