Сред всеобщата радост идва доста намръщеният Даниел, сяда и казва:
— Поздравявам ви за победата. За тази война до края на века ще пишат всички военни учебници. Арабите никога няма да ни простят такова унижение.
А Муса, който също намина този ден, говореше:
— Даниел, аз по-добре познавам арабите, те ще намерят начин да изтълкуват поражението като голяма победа. Арабите няма да позволят на света да им се присмива.
Даниел кимна — той много обича Муса, те се разбират един друг добре:
— Разбира се, Муса, само вътрешно освободеният човек може да се надсмее над себе си и да разреши на другите да се посмеят.
Изведнъж си спомних картината с мотора, когато возеше онзи хасид:
— Да, миналия ден цяла Хайфа ти се смя!
— Ти какво, видя ли ни? — изплаши се Даниел.
— Разбира се, видях ви. Не само аз, целият град едва не умря от смях!
Според мен той се разстрои. Започна да обяснява:
— Разбираш ли, той закъсняваше за кадиш и нито едно такси, нито един автобус. Видях как тичаше насам-натам, спрях и му предложих да го закарам. И той се качи. Нищо особено. Докарах го до мястото, той ми каза едно „благодаря“ и това е. Какво смешно има?
Муса се държеше за корема от смях. А Даниел продължаваше да недоумява:
— Ние бяхме в една посока!
— Това е, защото и двамата сте евреи, а с арабите евреите няма да бъдат в една посока. Казвам ти го като арабин. Ние, арабите християни, въобще нямаме къде да се денем. И от вашите победи, и от вашите поражения.
Изпихме си кафето. Преди да тръгне, Даниел ми рече:
— Хилда, а ти не си чеши особено езика за това, че съм возил хасида.
— Даниел, на никого дума няма да кажа, но целият град ви видя!
— А може да не съм бил аз, а някой друг свещеник?
Честна дума, няма друг като него.
11.
1967 г., Йерусалим
Конспект за консултация преди изпита при проф. Нойхауз
1. Периодът на Втория храм е завършил през 70-а година. Храмът е бил разрушен, а храмовите жертвоприношения са били прекъснати. Започнала е епохата на богослужението в синагогите. Смята се, че докато Храмът е съществувал, евреите са идвали в него три пъти в годината — на Сукот, Песах и Шавуот73.
Бележка отстрани: Последните два са съотносими с християнските Пасха и Петдесетница, за Сукот може да се пита.
Трудно е да си представим, че селяните от Галилея са извършвали такова поклонничество три пъти в годината — пътят само в едната посока по онова време е траел седмица, още една седмица са продължавали празниците. Можел ли е селянинът да си изостави стопанството за три седмици? В синоптичните Евангелия74 се казва, че за цялото си детство Христос е бил в Йерусалим само един път за празника. По-реално е да се предполага, че всеки юдей е извършвал такова поклонение веднъж на няколко години.
Шмуел Сафрай, съвременен изследовател, смята, че в началото на първи век, още преди разрушаването на Втория храм, вече са съществували синагоги — където юдеите са се събирали в събота за четене на Тората и съвместна молитва. Именно на такива събирания Христос е изцелявал болните.
Макар обикновено юдейските изследователи да не ползват християнски източници, в дадения случай е интересно да се види какво казва Новият завет.
Има множество споменавания за синагогите в текста на Новия завет. Възможно е да е ставало дума за богати частни домове на хора, предоставящи помещение за съвместни молитви и четения на свещените текстове със съседи и съселяни.
Мисля, че съществуващите до ден-днешен развалини на Капернаумската синагога, християнска светиня, се датират неправилно, но ще оставим това на съвестта на съвременните археолози и на туристическия бизнес. Но по същество тази синагога е доказателство за това, че Храмът още не е бил разрушен, а службите в синагоги вече са съществували.
Далеч не всички изследователи споделят тази гледна точка — привържениците на по-консервативната школа считат, че синагогалната епоха е започнала само няколко години след разрушаването на Храма. Склонен съм да споделя гледната точка на Шмуел Сафрай.
Напомням ви, че ожесточената борба за забрана на всякакво богослужение извън храмовото е започнала стотици години преди това време. Всичко това ни дава основание да предполагаме, че още преди разрушаването на Храма, се е водела тайна дейност, подготвяща нов етап от съществуването на юдаизма — следхрамов, синагогален, на който му предстояло да се оформи в цялото си многообразие във времената на изгнание.
73
Песах (еврейската Пасха, през март-април): отбелязва изхода от Египет и робството преди 3300 г.; Шавуот (края на м. май — началото на юни): възпоменание за даването на Тората, Закона, на евр. народ на планината Синай; Сукот (септември-октомври): както е казано в Тората, Празник на веселието — приключва прибирането на реколтата и следва Йом Кипур, когато се опрощават греховете на евреите. — Бел.ред.
74
Първите три евангелия от Новия Завет се наричат синоптични — тези от Матей, Марко и Лука, защото в тях се говори за едни и същи събития, свързани с Исус, и се цитират едни и същи негови изречения, често съвпадащи дословно. — Бел.прев.