По време на втората ни среща Ева каза нещо подобно за майка си, макар и по друг начин. Интересното е, че при това тя не притежава никаква интелектуална изтънченост, дори няма подобаващо образование. Личи си, че е много силна натура, органично честна: иска й се да каже истината на самата себе си и за самата себе си. Тя ме разпитва с жадно любопитство, веднъж се заседя до два часа през нощта и както се оказа после, мъжът й я заподозрял в изневяра или нещо от този род. Тя е омъжена за трети път, последният й мъж е емигрант от Русия, с около десет години по-млад от нея. Тя казва, че е успял математик.
В нашите разговори ние през цялото време се въртим около темата, която беше толкова важна и за Исак. Той винаги иронизираше, че нито един талмудист в света не е размишлявал толкова за Господа Бога, както той, невярващият материалист.
По възраст Ева можеше да ни бъде дъщеря. Още повече че тогава бяхме в гората, но не ние бяхме нейните родители, а други хора. Исак казваше, че през XX век бездетността е станала такъв небесен дар за евреите, както многодетността в историческите времена… Той никога не е искал деца. Може би защото при нас не се получаваше? Когато бях млада, пролях много сълзи заради безполезността на нашия брак, а той ме утешаваше: природата ни е направила избраници, свободни сме от робството да раждаме деца. Той сякаш предвиждаше какво бъдеще ни очаква.
Когато излязохме от гетото и се оказахме в Чорная пуща, той ми каза: „Естер, би ли искала сега да имаме три деца?“. И аз отговорих честно — не. Ние напуснахме Европа след Нюрнбергския процес — Исак беше в групата експерти в качеството си на лекар, затворник от гето и партизанин. След участието му в процеса получихме възможност да заминем за Палестина година преди създаването на Израел.
Ева задава толкова много въпроси, че аз се реших да прочета записките на Исак, които водеше през онези години. Всъщност той пишеше книга, но откъслечно, отлагайки все за по-късно. Умря на 79 години, в съня си. Старостта още не бе настъпила, той беше здрав и енергичен, дори не успя да се пенсионира. Книгата така и си остана недописана.
Ева ме разпитва за своя баща, Баух: „Може би в книжата на вашия мъж има нещо за моя баща? Ако изведнъж се окаже, че имам братя и сестри? Разберете ме, Естер, аз съм дете от приюта, цял живот съм мечтала за семейство!“.
Книжата на Исак са в идеален ред, записките са подредени по години. Малко ми е страшно да ги отварям. Ева каза, че е готова да ми помага — следвоенните бележки са на полски, а от края на петдесетте години са водени на английски. Аз отказах — беше ми невъзможно да дам записките в чужди ръце. Впрочем всички събития, отнасящи се до 40-те, бяха описани години по-късно. Дори не в Израел, а вече в Америка, т.е. след 1956 г., когато го поканиха тук на работа.
В разказите на Ева ме порази още нещо: била е на три месеца, когато заедно с брат си е попаднала в приюта. По онова време майка им е участвала в организирането на Гвардия Людова15 и е воювала, след това е била по сталинските лагери и се е освободила през петдесет и четвърта, когато Ева е била на единайсет-дванайсет. Брат й Витек не е дочакал завръщането на майка си. По онова време Ева е била вече католичка.
Ева е много красива. Външно прилича повече на сефарадите16 — тежки черни коси, сухо лице, без нищо излишно, особени източни очи, но не премрежени, а огнени. Като на Исак.
3.
1959–1983 г., Бостън
15
Народна гвардия (пол. Gwardia Ludowa): военна организация на Полската работническа партия, действала през 1942–1943 г. в окупирана Полша; през 1944 г. става част от полската армия. — Бел.прев.
16
Евреи от Иберийския полуостров; с декрета от Гранада (1492 г.) са прогонени от Испания, после и от Португалия и се разселват по целия средиземноморски ареал. Запазват своя испанско-еврейски говор, известен като ладински. — Бел.ред.