Защо синагогите са се създавали още тогава? Било ли е историческо предчувствие? Непоколебима вяра в пророчествата за разрушаване на Храма? Предпазливост на религиозните лидери от онова време, предвиждащи катастрофата? Ето ви въпрос за размисъл.
Как различните слоеве от народа са възприемали Храма? Харизматичните и екзалтирани кумранити са го избягвали като пристанище на корупция. Интелектуалците смятали идеологията на Храма за твърде жестока. Фарисеите акцентирали върху изучаването на Тората, а не на храмовото богослужение. В резултат на това Храмът принадлежал на свещениците и на простия народ. Първите, както винаги и навсякъде, имали власт и богатство, вторите не отговаряли за нищо поради невежеството си…
Първи век от новата ера — преходен период между юдеи и християни, определил по-нататъшната съдба на света, на който все още не може да се сложи отчетлива граница. Те са все още заедно в богослужебното общение и в сътворчеството. Още са юдеохристияни — една Тора, един Псалтир, едни и същи благодарения и молби към Господа. Дори текстовете на Евангелието не са още установени. Апостол Павел все още не е отсякъл с меча новия филиз на маслината.
2. Още един въпрос за размисъл: по това време статусът на Храма се е разклатил: Кумранската община започва молитвено творчество, откъснато от храмовото. Днес тези текстове са намерени75.
Около 50-та година на първи век умира Филон Александрийски — същият Филон, който начело на делегация от александрийски евреи отишъл в Рим при император Калигула да ходатайства срещу поставянето на статуи на императора в синагогите в Александрия и в Йерусалимския храм. Запазило се е неговото описание на това несполучливо пътуване. Благодарение на християните до нас са стигнали в гръцки оригинал много съчинения на Филон. Той е изумително смел и талантлив популяризатор на Тората. От гледна точка на ортодоксията е зареден с платонизъм, стоицизъм и други актуални гръцки идеи. От неговия трактат „За съзерцателния живот“ знаем за съществуването на сектата на терапевтите.
Бележка отстрани: Трябва да се види!
Филон пише: „Ако не си положил греховете си на олтара на своето сърце, няма защо да отиваш в храма. Но ако си дошъл в храма и мислиш за някакво друго място, то ти се намираш там!“. Филон е трансформирал „материалното“ в духовен план. „Ние не ядем свинята, защото тя олицетворява образа на неблагодарността, защото тя не знае своите стопани“, пише Филон Александрийски. По примера на пророците говори за „обрязване на сърцето“. Той е съвременник на Исус и му е съмишленик по някои въпроси. По времето на Филон някои семейства в общността не са обрязвали синовете си, а той меко ги е укорявал: „Трябва да се спазва обичаят, за да не се съблазняват и други“. Колко близо е това… Тук ще спра — имам лично пристрастие към Филон Александрийски.
Бележка отстрани: Задължително да взема от библиотеката този Филон!
Да се върнем към богослужението. Богослужебните часове на християните се доближават до юдейското разписание. В Тората Господ е предписал на евреите да извършват утринна и вечерна служба. До построяването на Първия храм от Соломон жертви са се принасяли на олтари под открито небе. В епохата на Вавилонското пленничество евреите започнали да се молят в молитвени събрания, в помещения. Служението се свеждало до четене на Тората в определени часове, четене на псалми и химни; започнали са да заменят и кръвната жертва с „жертва на венцехваленето“. Този тип богослужение, изработен във вавилонското изгнание, е послужил за праобраз на по-късната литургия в християнските църкви. Ето ви прекрасна тема за самостоятелна работа — сравняване на богослужебните текстове в историческото им движение.
Невъзможно е да си представим християнството без Тората. Новият завет се е родил от Тората.
По-късно юдеи и християни прекратили молитвеното си общение и започнали да се молят в отделни помещения. Постепенно при християните започнали да се появяват текстове от нов тип, насочени срещу юдаизма и евреите. Тук има огромно поле за изследване. Ще се върнем към този въпрос, когато говорим за литургията.
3. За литургията. Особено важна точка. Съществува паралел между еврейската пасхална служба и християнската меса (сравнете текстовете на пасхалната агада76 и месата, много е интересно!). Християнската литургия е свързана с еврейската пасхална служба по най-тесен начин. Всичко, което казвам сега, има откъслечен характер. Просто напомням основни положения, общите места. Но ви призовавам да разглеждате всичкото това критически, творчески.
75
Намерените в Юдейската пустиня „Ръкописи от Мъртво море“ (днес в „Музея на книгата“ в Йерусалим) са написани на иврит и арамейски език. Специалистите ги разделят на „библейски“ и „сектантски“. Първите са преписи на библейски текстове, близки до съвременната Библия. Сектантските са трактати за норми на поведение, коментари (теологически и астрологически), непокриващи се с разбиранията на главните течения на юдаизма от това време. Част от ръкописите са публикувани и дават основания на историци да твърдят, че са по-ранни от християнската епоха и са предвестници на ранното християнство. — Бел.ред.
76
Ритуалът на масата, наречен „Седер“, с който започва еврейската Пасха, повелява, след като се скрие слънцето, еврейските семейства да се съберат на празнична трапеза, за да четат заедно Агада (или Хагада, Устен Закон) — книга, която разказва за освобождението на синовете на Израел от 400-годишното египетско робство. — Бел.прев.