Твоята молба! Един от най-добрите реставратори е съсед на йерусалимските ми приятели, Стив и Изабел. Само си отворих устата — и в същия ден се озовах при него на гости. Тук в Израел всеки човек е цял роман. Такива забавни истории, такива биографии, че дори моята избледнява. Узнавайки от Стив, че съм родена в гето, реставраторът изпитал такова съчувствие към мен, че ме покани в петък вечерта в дома си. По този начин за първи път станах участник в истински шабат. Ти, естествено, знаеш прекрасно как изглежда, но на мен ми бе за пръв път и ми направи голямо впечатление. Нали съм ти говорила, че през цялото си детство съм мечтала за истинско семейство. Приютът, после детският дом, после животът с майка ми, живот, отричащ напълно семейните ценности; животът с Ерих — горе-долу, без любов и дружба, само преживявания в леглото. След това несполучливият опит с Рей: Алекс се роди, а той дори и не помисли да отмени гастролите си. Когато се появи Гриша, ми се струваше, че всичко си е дошло на мястото… Но това, което предусещам, ще означава пълен и окончателен провал на моята мечта за семейство!
И ето, представи си маса със свещи: красива, немлада жена — както разбрах по-късно, рускиня, приела юдаизма. Едра, с големи ръце, движи се като голямо животно, може би крава, но в добрия смисъл: обръща бавно глава, бавно върти очи. Голяма гръд, надвиснала над масата, рижи коси, но вече малко поугаснали. А какви са били, личи по синовете й: две огненорижи момчета. Приличат на баща си — с тънки носове, тънки пръсти, миниатюрни. После се видя, че тази Лея не е много по-висока от мъжа си, но Йосеф е толкова безплътен, тесен, подобен на престарял ангел. Май ти казах, че от Русия го е откъснала любовта към иконите. Знаеш ли, изведнъж ми стана ясно защо евреите нямат икони и не биха могли да имат: те самите имат такива лица, че никакви икони не са им нужни.
Преди вечерята Йосеф ме отведе в стаята, която му служи за ателие. Показа ми работата си, много изкусна. Имаше миниатюрни книги, имаше и старинни молитвеници. Разказа ми, че по-голямата част от работата му сега идва от Америка — американските евреи купуват от аукциони старинни еврейски книги и ги реставрират, а после ги предават в музеите. Такава мицва! Йосеф е бивш московчанин, завършил е някакво реставраторско училище и в Русия се е занимавал с реставриране на икони. Навярно са били православни, но не разпитвах. Наистина е интересно. Три години е лежал в затвора — реставрираните от него икони заминавали контрабандно на Запад, а него някой го наклеветил. С жена си се запознал покрай работата си — тя била отговорник в православна църква и му давала поръчки. Всичко това ми разказа сам. После се усмихна и замълча. Стана ми ясно, че има още някаква история, достатъчна за малка повест. След това приятелите ми казаха, че голямото момче е от първия брак на жена му. Докато не седнахме на масата, говорихме на руски. На масата — свещи. Лея ги запали с еврейска молитва. Стеснявах се да попитам за какво е молитвата. Но и без превод бе ясно, че е за благодарност. Какво да ти описвам онова, което ти отлично знаеш.
След това стопанинът на дома също с молитва разчупи хляба и наля вино в голяма чаша. Просто евхаристия! Имаше различни ястия: две хали81 които Лея беше пекла сама, риба, салати, печено… На масата седеше и една руска старица, Прасковя Ивановна, майката на Лея. Със забрадка! Преди хранене се прекръсти. Прекръсти и чинията си със сбръчканата си ръчичка! Шабат, Шалом, Христос Воскресе!
Завидях им от цялото си сърце — случваше се именно това, което съм желала цял живот. Половината от хората, с които се запознах при това си идване — лекари, този реставратор, една съседка на приятелите ми, медицинската сестра англичанка от болницата — всеки има заплетена история.
Рита явно е по-добре. Посреща ме с думите: „А, дойде ли…“. Сякаш съм на петнайсет години и се връщам призори у дома. Следващата седмица ще я прехвърлят в приюта. Ще бъда тук още няколко дена. Целувам те. Ева.
19.
1988 г., Хайфа
Драги Павел! Вместо писмо ти пращам касета. Вече не мога да пиша — ръцете не ме слушат. И краката също. Въобще, лежа почти като труп, единствено главата ми работи. Това е най-ужасната мъка, която само Бог може да измисли. Мисля си, че Го има. Но по-скоро дявола. Във всеки случай ако наличието на дявола може да се разглежда като доказателство за съществуването на Бога, то признавам, че тази двойка съществува. Макар да не виждам принципна разлика между тях. Врагове на човека. И сега неизвестно защо аз съм жива, вместо да си лежа спокойно в гробището, без да преча на никого. Не можеш да си представиш как се суетяха около мен и съживиха този стар чувал кости. Каквото и да помоля, всичко се изпълнява. Дори ми донесоха пшенична каша. Но аз имам една заветна молба, която те няма да изпълнят — да ме оставят да умра. Казвам това съвсем спокойно. Често съм попадала в ситуации, в които съм била на косъм от смъртта, но тогава ми се искаше да живея и да се боря и винаги печелех! Можеш и да не ми повярваш, но аз винаги съм побеждавала, дори в лагера. В края на краищата ме реабилитираха, което означава, че съм победила. Сега за мен да победя значи да умра, когато аз искам. А аз искам. Лекуват ме. Разбираш ли, те ме лекуват… Най-смешното е, че даже им се удава — местят ме в кресло, лека-полека си движа ръцете, краката, това се нарича „положителна динамика“. От цялата тази динамика аз искам само едно — да мога да се домъкна до прозореца, да се преметна през перилата и да полетя надолу — там има прекрасна гледка, която все повече ме тегли към себе си.
81
Хала е съботен еврейски хляб, който се замесва с мед и ябълки. Той задължително присъства и на празничната вечеря на Рош а шана — еврейската Нова година. — Бел.прев.