Този ден той непременно трябваше да се върне вкъщи и аз малко му се обидих, че ще се връщаме веднага, а на мен така ми се искаше да остана с него по-дълго. В хотела бяхме само три часа и когато дойде време да си тръгваме, аз се разплаках. Той започна да ми обяснява, че не принадлежи на себе си в такава степен, в каквато принадлежат западните хора. Зависим е от семейството си, днес имал среща с чичо си и той не можел да я откаже или отложи. Муса също бе много разстроен. Срещаме се вече почти три години, но аз никога не знам кога ще се видим следващия път. Ако не броим църковните ни срещи, се виждаме много рядко. Ужасно е. Муса твърди, че приличам повече на юноша, отколкото на двадесет и пет годишна жена. И аз си спомних как натупах Тони Леер за същите думи. Смешно е.
25.
Май, 1969 г., Хайфа
Мила Хили! Така и не заспах тази нощ — след вчерашните ти разсъждения колко трудно е в днешно време да бъдеш немец. Даниел ще ти разкаже колко трудно е да бъдеш евреин в днешния свят, а аз ще опитам да ти обясня какво значи да си арабин. Особено християнин по вероизповедание и израелтянин по гражданство.
Да си немец е добре — немците живеят в срам и покаяние. Не е съвсем лошо и да си евреин — цял свят ги ненавижда, но всички знаят, че са избран народ. Още повече че те изумяват света със своя Израел, построен сред камъни и развалини, и със схватливите си мозъци и много таланти оскърбяват всички останали народи. По целия свят на всички високи постове е пълно с евреи — учени, музиканти, писатели, юристи и банкери. У повечето хора това предизвиква раздразнение.
Но какво е да бъдеш арабин? Ние сме 1000 пъти повече от евреите. А кого познава светът? Насреддин Туси? Ибн Сина?82 Какво е да принадлежиш към народ, който винаги е обиден и винаги е прав? Ислямът придава на арабите увереност и чувство за превъзходство. Арабите мюсюлмани са недооценени от външния свят и възхваляват сами себе си. Арабинът християнин е нещастно същество, евреите едва забелязват разликата между арабите — християни и мюсюлмани. За тях и едните, и другите са кръвни врагове. Но като враг мюсюлманинът е по-надежден.
Евреите не ни се доверяват, макар да сме избрали Израел, да сме негови граждани с надеждата, че това ще е общият ни дом. Не ни се доверяват и мюсюлманите — за тях ние сме по-лоши врагове от евреите.
Бих заминал за Европа или Америка, но като арабин съм свързан с възможно най-силни семейни, родови отношения. За семейството си аз не съм отделна единица, живея в подчинение спрямо всичките си роднини — на по-възрастните, защото съм задължен да ги уважавам; на по-младите — защото съм задължен да ги подкрепям. Да излезеш от този кръг е почти невъзможно. Ако можех, бих се развел с Мириам, ние с теб бихме заминали за Кипър, бихме се оженили там и бихме живели в която и да е страна, където растат дървета и цветя, където хората се нуждаят от градини и паркове… За да се случи това, трябва да престана да бъда арабин, а е невъзможно. Ти ще си останеш немкиня, оплакваща помрачението и жестокостта на предците си; Даниел ще си остане евреин с безумната идея да направи всички хора деца на Бога; а аз — арабин, жадуващ освобождение от тежката арабска традиция да принадлежа не лично на себе си, а на някой по-старши: на баща си, на Бога или на Аллах.
Мила Хили! Когато съм с теб, самото ти присъствие ми е достатъчно да ме освободи от тези тежки мисли, от безизходността на нашето положение, само до теб се чувствам щастлив; повярвай ми, на света има много малко арабски мъже, които биха се решили да кажат такива думи на жена. Аз те обичам и обичам свободата, която ти носиш, макар двамата да страдаме именно от това, че знаем — свободата не е за нас, ние я крадем, не знам от кого. И все пак аз дълбоко вярвам, че Бог е на наша страна. Не ме оставяй. Муса.
26.
1968 г., Хайфа
Вчера Даниел ми донесе цъфтящо клонче от бадем. Невъзможно е да си представя да откъсне клонче. Погледнах го учудено. А той ми каза: „Хилда, вече пет години сме заедно“. И пет години, откакто пристигнах в Хайфа. Цветовете са някак си нематериални, като от пара или мъгла и ухаят на нещо прекрасно, но то не е в тях. Може би на плодовете на бадема, които ще оформят по-късно. Не, бадемът има много по-определена миризма, по-ядлива. А тази съвсем не е такава.
Даниел отслужи меса. Нямаше никого, освен мен. Той е огорчен, че почти всички наши квартиранти са равнодушни към църквата. „Но нали ние ги храним не от корист — казва Даниел, — може би някога ще поискат да се молят с нас.“
82
Абу Джафар Мухаммад ибн Мухаммад Насир ад-Дин ат-Туси (1201–1274), персийски математик, механик, астроном, философ, разностранен учен. Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, или Авицена (ок. 980–1037) е персийски лекар, философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател. Смятан за баща на съвр. медицина. — Бел.прев.