В края на краищата всеки опит за идентификация, за строго самоопределяне на личностите е основан на построени в определена йерархия отговори — пол, националност, гражданство, ниво на образование, професионална принадлежност, партийна и прочие. Моята лична идентификация е свързана с професията ми. Аз съм лекар, това е фундаментът на моя живот и дейност — в това число в гетото и в партизанския отряд. Аз съм си оставал лекар при всички обстоятелства. След войната, когато за много месеци бях привлечен на експертна работа над материалите за Нюрнбергския процес — това бе най-тежката част от живота ми, макар вече да не съществуваше заплаха от физическа смърт, — аз загубих вътрешна ориентация, равновесие, губех почва под краката си. Не животът в гетото, не несигурното съществуване в горите, а товарът от всичко, което знам за случилото се с евреите в периода 1939–1945 г., промениха моето светоусещане. Моята самоидентификация като лекар нямаше никакво значение от гледна точка на „Нюрнбергските закони“; лично аз, като евреин, попадах под действието на Закона за опазване на германската кръв и чест от 1935 година. Той принуждаваше мен, атеиста, съзнателно скъсал с юдаизма, да се върна към националната си идентификация. Приех това предизвикателство с готовност и резултатът бе моето нелегално преселване в Палестина.
Живях в Израел почти десет години. Намирах се там, когато бе подписана Декларацията на ООН за неговото създаване, и се надявам еврейската държава да съществува и занапред. Никога не съм споделял идеите на ционизма87.
Винаги съм смятал, че съвременният свят трябва да бъде изграден не на национален принцип, а на гражданско-териториален. Гражданите, живеещи в пределите на дадена територия, имат правото и са длъжни да организират държавата. А законодателството трябва да осигури това. Малко хора се съгласяват с моите идеи, дори Естер. Приех бостънското предложение без колебание. От професионална гледна точка никъде по света не може да се намери по-добра работа за мен. След като поживях няколко години в САЩ, стигнах до убеждението, че именно САЩ в най-голяма степен съответстват на този гражданско-териториален принцип на организация на държавата, който аз намирам за оптимален. А останалото е същата световна помийна яма.
Всяко последователно религиозно възпитание ражда неприемане от страна на инакомислещите. Само общата културна интеграция, извеждането на религиозната сфера в областта на личния живот, може да сформира общество, в което всички граждани имат равни права.
От този принцип се е ръководела Римската империя в древността, същия принцип се е стремял да прилага и Йозеф II88, император на Австро-Унгарската империя през XVIII век. През 1782 г. той издава „Толеранцпатент“, „Указ за търпимост“, провъзгласяващ принципното равенство на всички граждани на държавата пред лицето на закона. Това е изключително интересен сборник документи, плод на несъмненото влияние върху императора на Йозеф фон Зоненфелс89. Указът открива пред евреите възможността за асимилация без принудително покръстване, дава възможност за развитие на светската държава, интегрираща всички граждани. Самият Зоненфелс е бил кръстен евреин и неговите виждания за държавното устройство не намират подкрепа сред еврейската среда, която разглежда новите закони изключително като ограничаващи традиционния начин на живот. Именно Йозеф II отменя кахалното самоуправление90, т.е. възможността съществуването на евреите да е на принципа „държава в държавата“ — разрешават им се занаятчийство, земеделие, предоставя им се свобода на движение и им се осигурява достъп във висшите учебни заведения. Той въвежда и военната повинност за евреите, като по този начин изравнява техните задължения с тези на останалите граждани. В еврейските училища преподаването започва да се извършва на немски език, „понемчва“ еврейските имена и фамилии. Именно така възникват фамилии като Айнщайн, Фройд, Ротшилд. Някъде бях прочел, че в измислянето на „пищни“ немскоподобни фамилии от типа на „Розенбаум“, „Манделщам“ е взимал участие Хофман!91 Тези закони, предизвикващи огорчение сред обикновените хора, създават образовано съобщество, лишено от тесните национални рамки и способно да се включва в общодържавните дела.
87
Ционизмът (от ивр. цийонут) е форма на национализъм на евреите и еврейската култура, поддържащ идеята за еврейска национална държава на територията, определяна като Земята на Израел. Думата е производна от Цион — името на един от двата хълма на стария Йерусалим. През 1975 г. резолюция на ООН осъжда ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация. — Бел.ред.
88
Йозеф II е император на Свещената Римска империя през 1765–1790 г., както и ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия, крал на Унгария, държавник-реформатор, ярък представител на просветения абсолютизъм. — Бел.прев.
89
Йозеф Файхер фон Зоненфелс (1732–1817) е австрийски юрист, последовател на школата на Кюно, представител на камерализма, застъпник на просветения абсолютизъм. — Бел.прев.
90
Кагал (или кахал, ивр. народно събрание), орган на самоуправлението на еврейска община в диаспората и посредник във връзките й с държавата. — Бел.прев.
91
Има се предвид писателят Е. Т. А. Хофман, който е и пруски чиновник и за кратко губернатор на Великополските земи — частта, присъединена към Австрия. — Бел.ред.