Най-същественото е постепенното разбиране на целостта на живота. По-рано чувствах добре неговата йерархичност и винаги подреждах събитията и явленията едно спрямо друго според степента на тяхната значимост. Това усещане отминава, „значителното“ и „незначителното“ се оказват равни, а по-вярното е, че значително се оказва онова, което правиш в този момент, и тогава миенето на съдовете след многолюдния обяд се приравнява към отслужената литургия.
Завършвам — моята помощничка Хилда се събуди, хвана бинокъла и веднага забеляза местен скален заек, който прилича повече на язовец. Еврейският заек изобщо не прилича на полския. Гледката — без всякакъв бинокъл — весели сърцето. Братска целувка. Д.
29.
Май, 1969 г., Хайфа
Скъпа мамо! Вчера с Даниел и група немски туристи от Кьолн ходихме на Голанските възвишения. Аз бях там за първи път и беше разтърсващо — и древните паметници, и природата, и следите от войната. Всичко е едно цяло, дори древната история — следите от войната, разрушенията и някакво вечно военно варварство. Всичко, което е разрушавано от древни времена, се е разпаднало не от старост, а е разбито и унищожено от враговете. Навярно и по света е така, но тук е особено забележимо. Обаче не ти пиша заради това. Ти знаеш, че през войната Даниел е работил като преводач в гестапо и когато го хванали заради помощта му за партизаните, го е спасил гестаповският началник — дал му е възможност да избяга. Те са имали много човешки отношения, гестаповецът е имал деца на възрастта на Даниел, син — негов връстник.
Може би мисълта за сина го е карала да се отнася така добре към този полски, както той смятал, юноша. Представи си, в немската група имаше мъж, един от най-възрастните, защото другите бяха основно младежи, и се оказа, че той е син на същия онзи майор. Екскурзиантите задаваха въпроси, Даниел винаги молеше да се представят и този си каза името — Дитер Райнхолд. Тогава Даниел каза: „Бащата на Дитер, Райнхолд, ми спаси живота през войната“. Те си стиснаха ръцете и се прегърнаха. Никой не разбираше нищо, а немецът си нямаше и представа — нали баща му е загинал през 44-та на Източния фронт и той знаеше само, че бил майор и е служил в гестапо. Т.е. военен престъпник. Настана такава тишина. Никой не задаваше въпроси, всички мълчаха, само Даниел и Райнхолд разговаряха тихо. Не знам за какво. Аз, разбира се, мислех за нашето семейство — за теб, за татко и за дядо. Помислих си, че това е някакво разделяне на фашисти-евреи, убийци-жертви, лоши-добри, но не е толкова просто. Ето тези двамата: убития майор и Даниел — те стоят на един такъв предел, където нищо не е просто. После Даниел ми каза, че винаги когато си спомня за загиналите, се моли и за този майор.
Толкова съм развълнувана от тази среща и не мога да изразя всичко, което е в душата ми. Искам и аз да се науча на такава молитва — за всички. Но не абстрактно, а истински. Целувам те. Хилда.
Да! Забравих да напиша — тук на Голанските възвишения има древно съоръжение, приличащо на знаменития Стоунхендж. Това е мястото на действието от легендата за Гилгамеш! Сега там правят разкопки. Даниел познава археолога, който е отговорник за обекта, и ми обеща при случай да ми ги покаже. Той разказва за следи от най-древната световна цивилизация и дори може би за следи от присъствието на земята на извънземни! Тук е така — накъдето и да се обърнеш, навсякъде е „ах!“.
30.
Юни, 1969 г., Хайфа
Скъпи мои братя и сестри! Всеки празник е като бездънен кладенец. Поглеждаш в него и ти се открива дълбочината на човешката история и дълбочината и давността на отношенията между човека и Твореца. Юдейският празник Шавуот предшества празника Петдесетница исторически. Много е възможно този празник да е съществувал и в дохристиянския езически свят — и тогава хората са поднасяли на Господа първия си урожай като благодарност. В този ден евреите си спомнят също и даряването на Тората, на Десетте заповеди. В християнския свят по стар обичай на Петдесетница се поднася първия урожай и това е напомняне за древното благодарствено жертвоприношение; но също така се напомня и за друго събитие — за изливането на Светия Дух Господен върху учениците Христови.
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“92