Имам странното чувство, че християнството в Европа и на Изток са съвсем различни неща: при нас то е много „прилично“, рационално, умерено, а тук достига някакви крайни точки — каменна колибка с пръстен под, древен аскетизъм, пълно откъсване от цивилизацията. Какво е общото между онова и това? Нищо! Защо и едното, и другото се нарича християнство?
Само Христос? Кой от тях? Христос от Разпятието или от Преображението? Христос, извършващ чудеса или четящ проповеди? Господи, помогни ми да обичам всичките.
33.
1972 г., Дубравлаг — Москва
… Получих поредната порция поща в сряда (4 картички и 2 писма, съседите ми по нар се чудят кой ми пише толкова много). А иначе днес е шабат. В събота не ходим на работа — извоювахме си го. Вместо това даваме наряди. Но е личен избор. Цяла седмица не мога да допиша отговора си на писмото ти. Утре сутринта го предавам, мога да попиша още малко. Вчера сутринта отивахме рано на работа — видях в небето САМОЛЕТ. Летеше така красиво, оставяше тънка диря след себе си. Дълга, дълга следа.
Дочетох „Йосиф“. Огромна благодарност на Кирил, че я намери и изпрати. Учудващо е, че не се е загубила по пътя, понякога се случва. Книгата е едновременно страшно интересна и малко дотяга. Но има много сведения за историята и всякакви размисли. По принцип като писател на мен ми харесва повече Фойхтвангер.
Струва ми се, че Кирил преувеличава значението на Томас Ман. Но аз толкова обичам Кирил, толкова съм му благодарен за всичко, че съм готов да се съглася с каквото и да е — нека този Ман да си бъде гений на всички времена и народи, корифей на науката и дори най-добрият баскетболист на националния отбор на Уругвай. За съжаление, книжката, написана за баба ни с криви букви, се е загубила по пътя. Но тук се запознах с един стар обущар от Гродно, който говори с мен на езика на народа… Хората тук са много интересни. Литовски и украински националисти, хора с всякакви религиозни убеждения. Има едно младо момче, баптист, който е отказал военна служба по религиозни мотиви. Доизлежава присъдата си един забележителен мъж, писател, те бяха двама такива известни. Общувам с тях в свободното време, което е малко — все едно да учиш в университет.
Благодари на Костя и Маша. Писмата им са забавни, нека ми пишат кога ще се появи наследникът. Не губя надежда да живея с тях НА ЕДНА УЛИЦА. Тази улица дори ми се присънва понякога. Наистина в сънищата ми тя прилича много повече на Коктебел в Крим, отколкото на нещо друго.
Картичката на Светка е толкова забавна, с хубава картинка. Не пише кой е художникът, но съм решил, че е Шагал. Мечтата ми да получа истинско образование все повече укрепва. Когато в края на краищата всичко свърши, аз ще уча, ще уча, ще уча, както е завещал Ленин.
На Медведев навярно ще му бъде интересно, че тук има библиотека, има довоенни списания, но не в комплект, а отделни броеве, намирам в тях много интересни статии. Колкото по-старо е списанието, толкова е по-интересно…
Миналия месец за първи път изпълних нормата и неизвестно защо изпитах чувство на гордост…
ДУБРАВЛАГ, ЛАГПУНКТ №11
1976 г., Полет Виена — Лод
Скъпа мамо! Ти винаги си казвала, че имам ужасен характер. Аз самият го мислех. Но изглежда, не е така. Свидетелство е моето писмо, написано направо в самолета. Мислех, че ще мине доста време, преди да ти пиша. Ако изобщо…
Ти ме разочарова, правейки такъв избор. От друга страна, ще се опитам да разбера защо си решила да останеш в помийната яма. Вече два часа самолетът лети към Ерец и аз изпитвам такова пълно щастие, каквото не съм изпитвал никога в живота си. Никакви радости не могат да се сравнят със състоянието на човек, летящ към вкъщи, без още да е виждал своя дом. Групата ни се състои от 12 души, с които прекарахме няколко дена заедно във Виена: еврейско семейство от Рига, религиозно, начело със старец с кипа96, говорят помежду си на идиш! Как ли са оцелели през войната? Другата двойка в самолета е много известна — учен-китаист с жена си, те отдавна били започнали да се борят за заминаването си. Китаистът е дал интервю по американска радиостанция, заради него са организирали митинг в Колумбийския университет — въобще вдигнал се много шум. Когато са ни задържали и е имало надежда да ни пуснат без съд, той също е подписал писмото в наша защита. Ала тогава писмото само е навредило. Иска ми се да се запозная с него, но той има много важен вид, а аз съм „обикновен съветски затворник“.