Не се тревожи, мамо. Съсредоточи се върху Светка — моята сестричка ще ти осигури грижи, ще ти народи гои97, ще им бършеш носовете. Нямам нищо против Светка, но тя винаги взима „нестандартни решения“. Да се беше омъжила за нормален еврейски младеж и да бяхме заминали всички заедно. Не, на нея й дотрябва казак. Не разбирам — да се загубят толкова години в опити да заминем и така безплодно да заседнем заради „зова на сърцето“! Край! Самолетът се приземява! В илюминатора са Средиземно море и брегът на Израел…
1977 г., Хеброн
… не може да се сравни с нищо. Естествено, това вагонче не е истински дом. Но е правилно домът на евреина да е в шатра, палатка, с кюмбе. Живеем като преселници от началото на века. Само че онези са имали пушки, а ние сега — автомати. От минутата, в която се приземих на летище Бен Гурион, през цялото време се чувствам като леко пиян. Засега сме петима младежи, четири жени и едно дете. Без жена съм само аз. Не защото имам кошмарен характер, както казваш винаги. Просто предложих на момичето, с което пристигнах, да си замине. Затова пък вече знам точно каква жена не бих искал да видя до себе си. А такава, каквато ми е нужна, все още не съм срещнал. По принцип израелтянките ми харесват много. Тези, с които успях да се запозная, докато бях в Програмата за интензивно изучаване на иврит за младежи, са много силни и самостоятелни. Наистина повечето са рускини (тук наричат руснаците „евреи от Русия“). Израелтянките са само преподавателки. Рускините също ми харесват. А сред местните има такива красавици, че можеш да се втрещиш. Какво би казала, ако се оженя за еврейка, която не знае и дума на руски?
Работим, пазим и спим подред. Имаме трактор, купихме го чрез банката. От Хеброн сме на шест километра, но пътят не е безопасен, минава покрай арабско село. Да, ето какво ще ти бъде интересно — недалеч оттук е пещерата Махпела98, където са погребани всички праотци, Авраам и другите. Не ми направи кой знае какво впечатление, но другите се възхищават много. Честно казано, няма време за възторзи. Има много работа. Спомням си как в лагера шиех ръкавици — кошмар. Тогава дори не можех да си представя, че след самиздатските еврейски списания, ивритски кръжоци, еврейски седенки в кухнята ще започна такъв истински живот. Народът е различен — сред преселниците има религиозни и нерелигиозни като нас. Наскоро ни посети местният равин от Хеброн, много известен, той е от десните. Това е много интересно — в нашите кръгове в Русия аз минавах едва ли не за троцкист, и то ултра. А тук ме приемат за десен. Тук изобщо не можеш да разбереш къде е дясно, къде е ляво!
По-рано момчетата с шапчиците не ми харесваха много, а тези са отлични, здрави момчета и весели, особено равинът им.
Надпис върху снимка: Нашите жени се готвят за събота. Вижда се и част от приготвената маса.
1978 г., Хеброн
… приближи се към мен, изглежда стогодишен, но умът му е ясен. Пита: „Не са ли от Николаевка моите предци?“. Отговарям му: „Да“. Тогава той пита не съм ли роднина на Давид Шимес. „Да — казвам, — той ми е роден дядо.“ Старецът чак извика от радост: „Ох, ах, той беше най-добрият ми приятел!“. Аз му рекох:
— Вие не се огорчавайте, но през трийсетте години него го разстреляха.
— Това — отвръща ми той — можеше да се очаква, всичките му братя и сестри бяха разстреляни и отровени.
— Възможно е да не са били негови братя и сестри, а на някой друг — казвам аз. — Моят дядо не е имал сестри и братя, защото е бил дете на позора. Майка му го е родила извънбрачно и моята прабаба се разболяла на нервна почва от туберкулоза, изпратили я да се лекува в Швейцария, където е починала.
— Всичко е вярно — казва това божие глухарче, — бащата на твоята прабаба е бил търговец на зърно, а бедни търговци на зърно на света няма. Той изпрати Рахил в санаториум, по-далеч от позора. Но в града всички знаеха от кой революционер го е прихванала. Правилно, всичко е правилно. Давид бе възпитаван от две неомъжени лели. Ние бяхме в един клас в гимназията и той беше единственият ми приятел от детството. През 1918-а баща ми ме отведе в Палестина, оттогава живея тук. И вече след войната прочетох, че Сталин е намерил чак в Мексико бащата на моя приятел Давид и всичките му деца. Братята и сестрите на Давид, родени в законен брак, също били убити от Сталин. Четох една дебела книга, всичко е написано там.
97
Гой (ивр.) — еврейското обозначение на неевреите, заимствано от Библията, където е в смисъл на по-долно стъпало от еврейския народ: Бог е определил единствената цел за съществуването на гоите да служат на народа израилев. Има пейоративен смисъл. — Бел.прев.
98
Пещерата Махпела (от ивр. „Двойната пещера“) е най-важната забележителност в Хеброн. Смята се, че тук са погребани Адам и Ева, а след тях и библейските патриарси и жените им — Авраам и Сара, Исаак и Ребека, Яков и Лия. Днес там се провеждат както еврейски, така и мюсюлмански богослужения. — Бел.ред.