За да разчитам на Вашия съвет, длъжна съм да разкажа всичко, което самата аз знам за тази ситуация. Ефим е небивало благороден човек, струва ми се, че разглеждайки варианта за заминаване за Израел, той отчита и възможността да се уреди моето съществуване. За себе си твърди, че именно там, в земята на Исус, трябва да намерят решение неговите колебания за по-нататъшния му път: свещеничество ли, монашество ли, или светско занимание.
Не съм срещала досега човек, така дълбоко потопен в православието, който да знае толкова прекрасно богослужебните текстове и така да се ориентира в тънкостите на богослужението. В него има от вдъхновението на католика и добросъвестността на протестанта. Библиотеката е истинският му дом, а самият той е в пълен смисъл човек на книгата. Пише отдавна и свое собствено изследване върху историята на Евхаристията от древни времена до наши дни.
Мила, скъпа, Валентина Фердинандовна! Чувствам се виновна, задето излях пред Вас всички тези мъчителни проблеми. Но разбрах, че не мога да взема решение без Вашия съвет. Да Ви пази Бог, скъпа сестро. Ваша Тереза.
7.
Декември, 1978 г., Вилнюс
Скъпа Валентина Фердинандовна! Събитията се развиват толкова стремително, че Ви пиша, преди да съм получила отговор на предишното писмо.
Вчера дойде Ефим, разказа ми за двучасовия си разговор с настоятеля. Ефим му съобщил, че тъй като няма перспективи да участва в живота на православната църква тук, в Литва, е склонен да замине за Светата Земя. Тогава, съвсем неочаквано, настоятелят изразил готовността си да го ръкоположи в сан, при условие че замине. Остава само едно препятствие. Ефим е ерген и няма намерение да се жени, а в Руската православна църква съществува традиция, почти закон, да ръкополагат за свещеници само женени. Ето Ви обърнат наопаки католически целибат101, е не е ли това знак от горе?
Ние с Ефим започнахме да се молим и прекарахме в молитва до съмване. Излишно е да го казвам, на Ефим и през ум не му е минавало, че негова спътница може да бъде някоя друга жена. Но всеки от нас трябва да принесе своята жертва: аз — да сменя вероизповеданието си, да приема православието, той — да се нагърби с отговорността за мен, а двамата заедно да приемем подвига на духовния брак, отношенията между брат и сестра в съвместния ни живот и общото служение. Служене в името на…? Това решение предаваме в ръцете на Бог.
Останалата част от нощта прекарах в плач. Сълзите и молитвите ме избавиха от обичайните нощни изпитания. Помня щастливите нощни сълзи в зората на моето монашество, когато се събуждах нощем не от страх и терзания, а от радост, от молитва, която се надигаше от дълбините на душата ми и ме будеше от сън. Идва ми на ум тъжната мисъл, че съм загубила най-хубавия от даровете. През седмицата ще отида при отец L. Надявам се много на неговата подкрепа.
Моля Ви да се молите за мен, скъпа сестро. Бог да Ви благослови. Тереза.
8.
1979 г., Вилнюс
… От онзи ден всичко тръгна като на кино. След пет дена аз бях вече миропомазана и по такъв начин преминах в Православието. Най-неочакваното нещо за мен бе Светото Причастие — едно от най-силните духовни преживявания. Само на Вас и на Ефим мога да кажа, че причастието при католиците ми се стори някак бледо в сравнение с истинското вино от Православната чаша, с което се причестих.
След смяната на вероизповеданието обетът ми си остана дело на моята съвест и на 19 май ние се венчахме. Заявлението за сключване на граждански брак беше подадено по-рано, а на следващия ден след подписването ние подадохме заявление за изселване. Братовчедът на Ефим бе намерил начин незабавно да ни изпрати покана за двама чрез местното консулство. Към това мога да добавя, че настоятелят беше предупредил Ефим за някакви свои връзки в тази сфера, затова няма да имаме никакви спънки от страна на властите. Бе ни казал още, че е възможно да извикат Ефим на разговор в едно отговорно учреждение и го помоли да не отказва сътрудничество, защото това е единственото условие, което трябва да изпълни, за да може да служи на църквата. Но нали пък това е единственото, за което мечтаем. И никаква цена не ни се струва твърде висока.
101
Целибат (църк.) — предписание, касаещо католическото духовенство, мъжете-свещеници да са неженени и да останат такива, докато са духовни лица; безбрачие. Узаконено от Папа Григорий VII в XI в. — Бел.прев.