Лао Дзъ
Дао дъ дзин
Преди 23 години някои основни мисли и изводи, произтичащи от философското учение на Лао Дзъ, не намериха място в първото издание. Те бяха отхвърлени като неприемливи от гледна точка на марксистката философия. Но към учението на Лао Дзъ в миналото и сега са се обръщали големи умове и в него те са намирали ползотворни идеи и мисли, изключителни духовни достояния.
Днес съвременността ни е свидетел на едно ново възраждане на интереса към древнокитайската философска мисъл и култура. И това не е случайно. То е закономерно явление, защото винаги, когато евроамериканските мислители са срещали трудности от принципно естество, те са се обръщали към древността на Далечния изток, към древноизточния начин на мислене.
Философското учение на Лао Дзъ по същество е диалектическо, но неговата диалектика, произтичаща от самата същност на ДАО, е от друг тип. Тя е различна от тая на Хераклит, Хегел и Маркс. Диалектиката на Лао Дзъ се основава на единството на противоположностите, а не на борбата им, на хармонията, а не на поляритета. У Лао Дзъ самото разграничаване води до хармония, а не до отрицание и снемане на едната противоположност в другата (Хегел) или и двете се отричат — взривява се структурата и се заменя с нова (Маркс). С други думи, ако в диалектиката на Хераклит, Хегел и Маркс се акцентува на различието в рамките на единството, на диференциацията на тъждеството на противоположностите, то в диалектиката на Лао Дзъ се акцентува на запазването на единството в различията. Прокарва се идеята всички различия да се обединят в едно единствено, което снема различията. На тази основа даоистите издигат своя призив и отправят своето предупреждение — да не се противопоставя Голямото царство на Малкото, Човека на Природата, да се живее в единство и хармония, да се следва естествения ред на нещата (ДАО), защото
„НАРУШИТЕЛЯТ НА ДАО ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ЗАГИВА“.
16 април 1990
Костенец
Преводачът
Дао дъ дзин
Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.
Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.
Тези двете имат еднакво начало,
но различно име.
И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока —
врата на всяка тайна.
Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.
Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.
Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.
Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.
Ако се уважават „мъдреците“,
хората няма да се карат.
Ако не се скъпят редките вещи,
хората няма да крадат.
Ако няма съблазнителни неща,
сърцата на хората няма да се вълнуват.
Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.
Той постоянно се стреми
народът да няма знания и страсти,
а имащите знания
да не смеят да действуват.
(Съгласно с принципа)
Действувай чрез бездействието
и ще има ред.
Дао е пусто,
но използването му е неизчерпаемо.
О бездънно,
сякаш е праотец на всички неща.
Притъпим ли неговите остриета,
Освободим ли неговата хаотичност,
Смекчим ли неговите блясъци,
Уеднаквим ли неговите прашинки,
О как е чисто,
сякаш е изчезнало,