— Виждаш ли, Верити? Една от причините Тави да остане на работа при мен толкова дълго време е, че е изключително искрена и добра. Честността е все по-рядко срещано качество в наше време.
Верити си спомни веднага за Джонас.
— Много е хубаво, когато можеш да разчиташ на хората, които си взел на работа.
— Да не би да имаш проблеми с новия си работник, Джонас Куоръл.
Желанието да сподели всичко с Кейтлин постепенно я обземаше. Между тях двете, както и между всички други същества от еднакъв пол, съществуваше женска, невидима телепатична връзка. Все пак устоя на примамливото изкушение, защото всичко между нея и Джонас беше прекалено лично.
— Не, защо? Той е много добър работник. Не мога да се оплача. Справя се добре, учтив е с клиентите. Все още не мога да свикна само с неговото минало.
— Да-а, интересен човек. Беше много добър специалист в своята област. Никога няма да забравя онази забележителна беседа, която слушах във „Винсънт Колидж“, а за него това си беше само обикновена лекция. Всички студенти бяха затаили дъх, дори и тези, за които бях сигурна, че изобщо не се интересуват от Ренесанса. Разказваше толкова увлекателно за военната стратегия по онова време, че сякаш можеше да видиш бойното поле и кръвта, да чуеш стенанията на ранените и умиращите. Преподаваше с такава страст и задълбоченост, че по едно време си помислих: „Господи, този човек е преродил се кондотиер10.“
— Наемник по времето на Ренесанса?
Верити си спомни, че по това време военните конфликти са били нещо обичайно. Големите фамилии, които са управлявали Флоренция и Венеция са разрешили проблемите си, създавайки малки частни армии. Те били използвани в безкрайните войни, вместо да се разчита на добрата воля и ентусиазма на обикновените граждани.
— Да, той говореше с такава страст, сякаш лично бе присъствал на някои от събитията.
„Този мъж има и друга страст. Страст, която ми е съдено да запомня за цял живот…“
— Чудя се, как Ли Джонас би се вслушал в заповедите на Медичи или Борджия.
Кейтлин въздъхна и големите й гърди изплуваха за момент над водата.
— Кондотиерите са били доста независими мъже, доколкото си спомням. Дали ще изпълнят заповедта или ще откажат, зависело от това, кой ще им предложи по-добрата сделка.
— Да, точно така е, спомних си. Нагаждали са се според това, кой ще им предложи повече пари. Днешният им враг утре им е бил потенциален клиент. Някои от тях постигнали големи успехи и голяма власт.
— И, за да измият кървавите си ръце, решили да станат аристократи. Оттогава датира и инвестирането в изкуството. Чудесна епоха за художниците и голям напредък за самата техника на рисуване. Имало е прекалено много работа. Аристократи, банкери, бивши кондотиери, папи, всички са си поръчвали портрети и статуи. Италианските градове и къщи по времето на Ренесанса сигурно са били изключителни, навсякъде е имало произведения на изкуството.
— Значи оттогава всъщност започва колекционирането? Факт, на който всички, които живеят от изкуство, трябва да са благодарни.
— Особено благодарни. Но някои колекционери са груби и непочтени както техните колеги от петнадесети век.
Верити се засмя на тази забележка и най-после почувства, че се успокоява. След това, което се бе случило през нощта, й бе толкова приятно да седи в горещата вода и да води необвързващ разговор. Две жени винаги могат да намерят общи теми, а Верити усещаше, че отношенията й с Кейтлин постепенно стават приятелски.
— Мисля, че ти го казах и снощи в ресторанта. Възхищавам се от твоето изкуство. Винаги ли си искала да рисуваш?
— Не съвсем. Като тийнейджърка опитах да работя с керамика. На рисуването се отдадох едва след като навърших двадесет години. Знаеш, че за да успееш, трябва да се отдадеш. Все едно, че си влязла в манастир. Без да се посветиш изцяло на изкуството имаш съвсем малък шанс някой да те забележи.
— Разбирам. Но ми е интересно какво те накара да се насочиш точно към кариера в живописта?
Верити очакваше да види в очите й радост и щастие, но откри мъка и страдание.
— Ще ти кажа само, че се случи нещо, което промени изцяло живота ми.
— Автомобилната катастрофа?
Кейтлин вдигна учудено глава, защото мислите й бяха на съвсем друго място. Спомняше си за съвсем друга катастрофа.
— Да, отчасти имаше влияние. Почти две години прекарах в болници и санаториуми. Не може това да не ти повлияе, колкото и устойчива да е психиката ти. Но стига сме говорили за мен. Кажи ми, ти как се реши да отвориш собствен ресторант.