— Верити, ти си много великодушна жена.
— Не е точно така — тя отвори хладилника и започна да вади пакетите замразено тесто. — Имам слабост към скитници като теб, които пропиляват живота си и бягат от своя талант.
Джонас рязко вдигна глава.
— Какво искаш да кажеш?
— Обадих се и във „Винсънт Колидж“ и говорих с няколко бивши твои колеги. Оказа се, че наистина си преподавал ренесансова история, и при това си бил най-добрият. Дузина забележителни публикации, две книги за древното въоръжение и стратегия. А после изведнъж си се отказал от всичко, без някаква основателна причина. И ти като баща ми обикаляш света.
— Защо? — попита хладно Куоръл. — Какъв е баща ти?
— Професионален скитник като теб. Името Емерсън Еймс говори ли ти нещо?
Джонас ловко отряза няколко кръгчета лук.
— Да не би това да е същия Еймс, който написа „Съпоставяне“ преди няколко години.
— Същият си е.
— Боже Господи! Още си спомням, че тази книга предизвика истинска сензация. Когато се събрахме през почивката в колежа, почти всичките ми колеги я държаха в ръцете си. Винаги съм искал да се запозная с Емерсън Еймс. Къде е той сега? Написал ли е нещо друго?
— Да, написа, за съжаление. Татко реши, че вече мисли по-различно от времето, когато излезе „Съпоставяне“. Започна да пише книги, за които винаги бе мечтал.
— И какви са те?
Верити леко се намръщи.
— Уестърни. Можеш ли да повярваш? Мъжът, когото „Ню Йорк Таймс“ обяви за автор на годината. Имаше една статия, в която пишеше: „решително и смело определя и хвърля светлина върху съвременните несигурности и парадокси“. А после този смел гений захвърли всичко, за да обрисува живота на краварите от Тексас.
Джонас я наблюдаваше съсредоточено. После изведнъж избухна в смях. Плътният му глас изпълни кухнята. Очите му грейнаха.
— Мисля… — най-накрая успя да се овладее. — Мисля, че много ще си допаднем с баща ти. Трябва да се запозная с него.
— Имам предчувствие, че ще се срещнете и наистина ще си допаднете.
Джонас се засмя отново и подхвърли ножа във въздуха. Дъхът на Верити замря, гледайки кръговете, които описа острието във въздуха. За миг в главата й нахлуха представи за кръв и отрязани пръсти. Но в следващата секунда Джонас ловко хвана ножа за дръжката и продължи да реже, сякаш нищо не се беше случило.
— Да, така е, и аз имам същото предчувствие. С баща ти сме избрали еднакъв начин да живеем живота си. И двамата сме предпочели свободата пред академичната или литературна кариера.
— За мен това не е свобода, а по-скоро мързел. Намерили сте най-лесния начин да се справите с проблемите си — просто сте избягали от тях.
Усмивката се стопи от лицето на Куоръл. Когато заговори, гласът му бе остър като ножа в ръцете му.
— О, това е твърде много! Не всеки талант е благословия. Понякога може да е по-лошо и от проклятие. Уменията, които притежаваш, могат да те убият или да отнемат разсъдъка ти. Може би баща ти просто се отегчава от писането, но ти нямаш никакво право да осъждаш и мен.
Верити се намръщи. Очевидно бе, че той имаше право. Най-доброто, което можеше да направи, беше да смени темата.
— О кей, съгласна съм. Спорим за глупости. Хайде, свършвай с лука, защото морковите те чакат.
— Както кажеш, господарке. Може ли само един въпрос?
— Давай.
— Никога преди не съм работил във вегетарианска кухня — Джонас се усмихна невинно. — Ще ми обясниш ли защо използваш маслиновото масло точно от марката „Вирджин4“?
— За салати, за някои ястия… Да знаеш, че твоите ученически шеги изобщо не са ми по вкуса. Маслото се казва така, защото е получено от вид зелени маслини.
— А, така ли било? Помислих си, че е отлежало на някой рафт като стара мома, която никога не е имала любовник.
Верити не можа да прикрие руменината, която изби по бузите й. „Той само си прави груби шеги. Не е възможно да знае за моето състояние.“
— Джонас, това е твърде цинично. Има много по-лоши неща от това, да не си правил никога любов.
Устата му леко се изкриви, придавайки му учудено изражение.
— Дай ми един пример, защото не се сещам.
— Например да откриеш, че някой, когото току-що си наел, не знае за какво се използва маслиновото масло.
— Не се тревожи за това, шефе. Аз възприемам много бързо.
Глава II
„Животът ми няма да е лош“ — мислеше си Джонас, когато в неделя вечерта привърши с миенето на чинии и помогна на Верити да затвори ресторанта. Беше работил на отвратителни места. Клиентите тук бяха взискателни към храната и обслужването, но иначе бяха безопасни. Повечето бяха млади хора с добри обноски, облечени по последна мода, с мобифони и коли от най-скъпи марки. Бакшишите, които получи първата вечер, го накараха да подсвирне от изненада. Беше доста по-добре, отколкото бе очаквал.