— Недей да крещиш…
— Излъга ме!
— Опитвах се да ти помогна…
— Предаде ме…
— Не! — възрази разпалено Алвин. — Само задавах въпроси, които ти трябваше да си зададеш!
— Не ти влизаше в работата!
— Не исках да те обидя! — изкрещя Алвин. — Не съм единственият, който смята, че прибързваш. Братята ти също мислят така!
Забележката накара Джеръми да застине за миг; Алвин използва възможността да защити гледната си точка.
— Бракът е сериозно нещо, Джеръми! Не е като да излезеш на вечеря с жена! До края на дните си ще се будиш до нея, за бога! Хората не се влюбват за един ден. Ти също, независимо какво смяташ. Сторила ти се е страхотна, интелигентна, красива и прочее… но тутакси да решиш да споделиш остатъка от живота си с нея! Да зарежеш семейството и кариерата си ей така!
Гласът му звучеше умолително, като на учител, който се опитва да вразуми талантлив, но твърдоглав ученик. На Джеръми му хрумнаха много отговори. Да каже на Алвин, че бебето е негово без всякакво съмнение; че идеята да изпрати имейлите е не само погрешна, но и зловеща; че обича Лекси, обикнал я е от пръв поглед и винаги ще я обича. Но всичко това вече го бяха обсъждали и дори да не беше прав, Алвин нямаше да си признае.
А Алвин не беше прав. Грешеше от началото до края.
Джеръми се втренчи в чашата си, разклати я и вдигна очи към Алвин. Замахна рязко и лисна джина в лицето му. После го сграбчи за яката. Блъсна го назад и го притисна до близката колона.
Едва се сдържа да не го удари. Приближи лице до неговото дотолкова, че усети дъха му.
— Повече не искам нито да те виждам, нито да говоря с теб.
Пусна го, обърна се и излезе от бара.
12
— Не съм го чувала — призна Лекси следващия следобед на Дорис, седнала срещу нея на масата в „Хърбс“.
— Сигурна съм, че всичко е наред — успокои я Дорис.
Лекси се поколеба, несигурна дали баба й е искрена, или просто й казва каквото иска да чуе.
— Да беше видяла изражението му вчера, когато бяхме в къщата! Гледаше ме… сякаш ме мрази.
— А няма ли право?
Лекси впи очи в нея.
— Това пък какво значи?
— Каквото казах — отвърна Дорис. — Как ще се почувстваш, ако откриеш нещо за Джеръми, което уронва доверието ти в него?
Лекси вирна възмутено брадичка.
— Няма да слушам такива неща!
— Напротив, ще слушаш. Дойде да потърсиш съчувствие, но докато ми разказваше какво се е случило, се опитвах да се поставя на неговото място. Вижда те да държиш ръката на Родни, отменяш вечерята с него, за да отидеш при Родни, а после разбира, че си била бременна и преди. Нищо чудно, че се е ядосал.
Лекси отвори уста да възрази, но Дорис вдигна ръка да я прекъсне.
— Знам, че не ти е приятно да го чуеш, но той не е единственият виновен.
— Извиних се. Обясних му всичко.
— Знам, но понякога това не е достатъчно. Скрила си истината от него — неведнъж, а три пъти. Как очакваш да ти вярва? Трябваше да му разкажеш какво се е случило с Тревър. Смятах, че си му казала, иначе нямаше да му дам дневника.
— Защо трябва да му казвам? Не съм мислила за това от години. Случило се е отдавна.
— Не и за Джеръми. За него се е случило в петък. На негово място и аз щях да се ядосам.
— На негова страна ли си?
— Този път да.
— Дорис!
— Сгодена си, Лекси. Знам, че Родни ти е приятел от години, но си сгодена за Джеръми и правилата се променят. Всичко щеше да е наред, ако му беше казала какво смяташ да направиш, вместо да се срещаш тайно с Родни.
— Не му казах, защото знаех, че ще се ядоса!
— Нима? Откъде знаеш? — Дорис прикова поглед в нея. — Трябваше да му се обадиш и да му кажеш, че искаш да поговориш с Родни, за да разбереш нещо за Рейчъл, да се увериш, че изчезването й не е свързано с теб. Сигурна съм, че Джеръми щеше да те разбере. Но ти не си му казала цялата истина, при това не за пръв път. А после той е открил, че си била бременна и преди.
— Значи съм длъжна да му обяснявам всичко?
— Не казвам това. Но в този случай трябваше да му кажеш. Не е кой знае каква тайна и дори да си искала да я забравиш, би следвало да се досетиш, че той рано или късно ще разбере. По-добре да беше научил от теб, а не от дневника ми. Или от някого другиго.
Лекси се обърна към прозореца, свила упорито устни, и баба й си помисли, че ще стане и ще си тръгне. Тя обаче не помръдна и Дорис се пресегна и я улови за ръката.