И аз не разбирах. Как някой можеше да загуби цяла лопата? Искам да кажа, тя бе толкова голяма. Не беше като да загубиш пръстен.
Започнахме да търсим.
— Помисли добре — рекох аз на Нико. — Къде я остави последно?
— Ох — възкликна Нико и изглеждаше съвсем объркан. — Мисля, че… там. — Той посочи един край от зеленчуковата градина, който бе наполовина разкопан. Но там нямаше лопата. Загубих търпение.
— Как, по дяволите, можеш да загубиш цяла лопата? — озъбих му се аз. — Затова се иска направо талант!
Нико замига с очи и прокара окаляната си ръка през косата си.
— Съжалявам — рече той виновно.
И наистина бе така, личеше си. Но това нямаше да върне лопатата.
Не можех да кажа направо, че Нико бе непохватен. Малко неловък, особено когато правеше нещо за първи път, а това се случваше доста често. Графските синове не обичат особено домакинската и селскостопанската работа. Най-лошото обаче бе, че той сякаш не мислеше, когато вършеше нещо. Не внимаваше. Така например остави триона в един наполовина разрязан дънер, така че острието му се изкриви. Сложи чука на земята и забрави къде точно. Изпусна един пирон и така и не го вдигна. Разпиля цяла шепа спаначени семена на двора, така че само птиците им се насладиха. И така нататък. Но това с лопатата вече бе върхът.
— Нямаме пари да купим нова — казах му аз ядно. — А ако не посадим семената, ни очаква гладна зима. Дали младият господар разбира това?
Нико сякаш се смали.
— Ще я намеря — рече той тихо.
Малко след това мама ни викна на закуска.
— Къде е Нико? — попита тя.
— Търси лопатата.
— Давин!
Загребах една лъжица каша. Беше леко рядка.
— Ние имаме нужда от лопата — казах аз. — А той я загуби.
— Той се старае. — Мама ме погледна и аз забих поглед в кашата. — Единственото, което иска, е да ни помогне.
Намерихме я едва на следващия ден, в туфа коприва, където Нико я бе захвърлил, вместо да я забие в земята, както би постъпил всеки нормален човек.
А ден по-късно се случи това със заека.
Бях заложил капани на определени места, все пак можехме да се възползваме от факта, че живеехме в гората. Всяка сутрин и всяка вечер ги обикалях и проверявах, понякога се случваше в някой да се е хванало нещо. Този ден се случи да е заек, малък светлокафяв заек. Той скачаше и се бореше и се опита да избяга, щом ме чу да приближавам, сякаш все още не бе напълно осъзнал, че бе безсмислено да опитва. Аз го хванах за врата и побързах да го извия, докато не изпука. Сега поне можехме да хапнем месо на вечеря, което не се случваше често. Бях доста доволен от себе си, когато се върнах в хижата.
Нико седеше в тревата пред нея и си играеше с Мели. В едната си високо вдигната ръка държеше сноп пръчки.
— Колко са? — попита той.
— Четири — отвърна Мели, без да се замисли.
Нико пъхна ръка зад гърба си и показа другата.
— А тук?
— Шест.
— Правилно. Колко са общо?
Мели се замисли.
— Девет? — рече тя с въпросителна интонация.
Нико показа и двете си ръце.
— Преброй ги — каза той.
Устните на Мели се движеха, докато броеше пръчиците.
— … осем, девет, десет — мърмореше тя. — Десет са!
— Правилно. Браво, Мели.
Мели вдигна поглед и ме видя.
— Виж — рече ми тя, сияеща от радост, и ми показа някаква фигура от пръчки и въже. — Това е М. С нея започва Мели!
Ужасно се ядосах. Фасулът още не бе засят, кокошарникът нямаше врата, а конете все още се разхождаха наоколо завързани за въже, защото не им бяхме направили ограждение. Едва ли не нямахме пейка и маса, на които да седим. А той се беше кютнал тук и си играеше с Мели. Когато имаше хиляди полезни неща, които можеше да свърши.
— Дръж — казах аз и хвърлих заека в скута му. — Одери го и го дай на мама.
Поне това трябваше да може да направи. На всичкото отгоре аз му бях разпорил корема и го бях изкормил.
Той съвсем пребледня. Внимателно вдигна заека от скута си и го сложи в тревата. Бе като вцепенен и не смееше да прибере ръце. Видях, че по тях имаше малко кръв. Да не би да се страхуваше, че ще си изцапа ризата?
— Не мога — рече той с дрезгав глас и се изправи. След това отиде до кладенеца, напълни ведрото с вода и старателно изми ръцете си. После си тръгна. Изчезна в гората, без да каже нещо или да даде обяснение.