— Погледни ме — рече мама.
Дина не искаше.
— Погледни ме — повтори тя, като този път не остави никакъв избор на Дина, защото използва интонацията на Жрица на срама. — Ти ми обеща да не се предаваш. Чуваш ли?
Дина лежеше немощна в прегръдката ми като парцалена кукла, но за миг възвърна гласа си.
— Да — рече тя просто. И отпи послушно от отварата, която й даде мама.
Дина спеше. Спеше ли, спеше. Не се събуди дори когато мама смени превръзката й. Кожата около раната й бе червена и раздразнена. Въпреки това мама бе по-спокойна.
— Няма червени линии — каза ми тя. И макар, за разлика от Дина, никога да не се бях интересувал от знахарските умения на мама, все пак знаех, че тя си мислеше за отравяне на кръвта. Нямаше такова. Това трябваше да е добър знак.
Дина се събуди преди вечеря и поиска малко вода. Все още имаше треска, но вече бе дошла на себе си. А на следващата утрин и температурата й спадна.
— Добра работа, сестро — казах й аз. — Една отровна змия не е достатъчна, за да те пребори.
По устните й пробягна усмивка — съвсем лека, но все пак я имаше. След това отново заспа.
— Погрижи се да пие нещо всеки път, щом се събуди — рече мама на Роза.
— А ти къде ще ходиш? — попитах аз.
— Ще се разходя до Лербю.
Гласът й прозвуча нормално, но аз я познавах добре и знаех, че бе ядосана. Всъщност тя бе ядосана дни наред, но едва сега можеше да предприеме нещо.
— И аз ще дойда — заявих аз.
Мама се вгледа в мен за миг.
— Добре — отвърна ми тя. — Можеш да дойдеш.
Вечерта се бе спуснала, когато с мама стигнахме до площада на Лербю. Мама спря Фалк пред странноприемницата, но не слезе от него. Остана на гърба му. Седеше съвсем неподвижно. А Фалк, който по принцип не беше особено послушен, този път не започна да рие с предния си крак, да мята грива или да върши някои други от обичайните си пакости.
Мама остана, яхнала Фалк, толкова неподвижно и толкова дълго, че около нея започна да се събира тълпа.
— Какво прави тя? — попита един мъж друг, но не съвсем тихо.
Мама го погледна и той потръпна.
— Чакам — рече тя и отмести поглед от него, точно както една хищна птица освобождава плячката си, когато вече не й е интересна.
Мъжът разтърси глава и разтри лице.
— Какво? — попита някакъв смелчага.
— Този, който се опита да убие дъщеря ми.
В този миг обичайната пазарна атмосфера изчезна. Всички разговори затихнаха. Никой не се опитваше да купи или продаде нещо, никой не носеше вода, никой не си поръчваше халба бира в странноприемницата. Сякаш през цялото село пробягна някакъв шепот и само след половин час всеки жител на Лербю със сигурност знаеше какво бе казано на площада. Повечето бяха дошли да видят края на историята.
Около Фалк и Силке имаше свободно пространство, но иначе целият площад бе пълен с народ. Някои се опитваха да бъбрят, но разговорите бързо затихваха съвсем или се превръщаха в монотонен шепот. А когато мама изведнъж изправи гръб и застана още по-гордо върху седлото на Фалк, настъпи пълна тишина. Целият площад замлъкна и застина.
— Дъщеря ми бе ухапана от змия — рече мама и макар да не говореше особено високо, всички можеха да я чуят. — Тя за малко не умря. Може и да е било нещастен случай. Надявам се.
Тя плъзна поглед по множеството — от лице на лице. И ако преди не се бяха досетили, че тя е Жрица на срама, вече го знаеха със сигурност.
— Само влечуго би наранило дете по този начин. Ако някой ни желае злото, нека излезе напред. Ако някой знае нещо, нека излезе напред. Хората трябва да отговарят за действията си.
Беше тихо. Никой не помръдна. Погледът на мама се местеше от човек на човек, улавяше един, пускаше го, улавяше следващия. Никой не каза нищо. Никой не излезе напред. Накрая Ирена се приближи колебливо към Фалк.
— Жрице на срама — рече тя, а гласът й леко трепереше. — Нищо не сме сторили на детето ти. Ние сме порядъчни хора.
Мама кимна бавно.
— Вярвам ти — рече тя. — Никой от тук присъстващите не го е сторил. Може би наистина е било нещастен случай. Избирам да вярвам в това.
След това тя обърна Фалк и напусна площада. Никой от Лербю не посмя да застане на пътя й.
— Наистина ли го мислиш? — попитах я аз, когато вече почти се бяхме прибрали. — Че е било нещастен случай?