Глупак. Да, Дина бе права. Бях пълен глупак. Сезуан.
Писмото в яйцето бе от Сезуан.
Очите на мама блестяха от страх и отчаяние.
— О, Дина — рече тя. — И ти му повярва.
— Не. Не и в началото. А и не… не напълно. Просто… всички бяха толкова щастливи тук. А аз не исках да тръгваме на път… отново. Заради мен.
Мама остана мълчалива ужасно дълго време. „Само не й се карай“ — молех се аз. — „Само не се карай на Дина.“ Никога не бях чувал Дина да говори така, с толкова тих и слаб глас. Сякаш щеше да се пръсне на хиляди парченца, ако мама се отнесеше по-твърдо с нея.
— От колко време е тук? — гласът на мама звучеше спокойно, но в това спокойствие имаше нещо неестествено. Бе като маска, която прикриваше нещо друго — страх, ярост или и двете.
— Не знам — гласът на Дина бе толкова слаб, че почти не се чуваше. — Един ден ми бе оставил съобщение на плочите в училище. Видях го, когато понечих да ги раздам. Сигурно бе преди седмица.
— Почти две — казах аз дрезгаво. — Това бе денят, когато се прибра вкъщи, защото те болеше коремът.
Дина кимна.
Откъм гората се чу силно бухане на сова. Бухане, което всъщност едва ли идваше от някоя истинска сова.
— Трябва да тръгваме — каза Нико. — Ако някой от тях има лък, бихме били много лесна плячка тук, на светлината.
Сякаш те чуха думите му. Изведнъж на няколко стъпки от нас падна стрела.
— Изчезвайте — изкрещя един глас в мрака. — В Лербю не ни трябват вещици.
Беше най-големият син на Мина Гестгивърс, но едва ли той бе стрелял, не и с кривогледото си око.
— В гората — изкомандва Нико. — Ако успеят да вземат и конете, с нас е свършено.
Мама изтръпна. Тя вдигна Мели и се затича тромаво към гората. Нико гушна Дина и я последва.
— Хайде — казах аз на Роза, която продължаваше да стиска Бел. — И дръж здраво това диво животно!
Преследваха ни цялата нощ. Всеки път щом си помислехме, че можем да поспрем и да си поемем въздух, чувахме проклетото им бухане и към нас политаха стрели. Играеха си с нас. Познаваха по-добре гората и докато се държаха на разстояние от нас, не можехме да направим нищо, за да се защитим. Не целяха да ни убият, иначе отдавна да бяхме мъртви. Въпреки това ни грозеше смъртна опасност, защото те не виждаха достатъчно добре, за да са сигурни, че няма да ни улучат. Дори една стрела лизна малкия гърбушко и му остави кървава драскотина. В един друг момент пък само шестото чувство на Нико го накара бързо да се наведе, иначе щяха да го уцелят в окото.
Едва на зазоряване ни оставиха. Изстреляха една последна стрела, която падна съвсем до муцуната на Силке, но тя обаче бе твърде изнурена, за да се уплаши.
— Изчезвайте от Локлайн — изкрещя някакъв непознат глас.
— Нямаме нужда от такива като вас.
Четири дни по-късно бяхме оставили Локлайн зад гърба си и се бяхме запътили на запад през долината към Сагислок. Този път носехме още по-малко неща отколкото когато напуснахме Хьойландет. Общо взето май нямахме друго освен дрехите на гърба си. Можеше и да бях мразил Сезуан преди, но нищо не би могло да се сравни с ненавистта, която изпитвах сега.
Давин разказва
III. Благотворителното дружество
Благотворителното дружество
Сагислок бе богат град. Още отдалече си личеше. Покривите бяха покрити с блестяща мед и гланцирани плочи, а никога през живота си не бях виждал толкова много стъклени прозорци на едно място. Почти всички носеха хубави дрехи. Охранените кореми бяха прибрани в сияйни копринени жилетки, а сребърните копчета искряха на слънцето. Да, в Сагислок човек можеше да си позволи всичко това и никой не виждаше смисъл да крие заможността си.
— Това място изглежда скъпо — казах аз колебливо на мама. — Наистина ли мислиш, че е подходящо за такива като нас?
— Трябва да опитаме — рече мама. — Не можем да продължаваме както досега.
Мама беше права. Имахме огромна нужда от почивка и подслон. Мели бе започнала да кашля — ужасната влажна кашлица разтрисаше цялото й тяло при всеки следващ пристъп. Всички бяхме уморени и бледи, а Дина все още бе като сянка.
Попитахме един мъж на улицата къде можехме да намерим подслон. За моя изненада той ни отговори учтиво и приветливо, че „има хан за нуждаещи се пътници“ в края на града и ни обясни подробно как да стигнем дотам.