— А и сигурно са го направили, докато се къпехме първата вечер.
— Това място е капан — казах му аз горчиво. — Приемат те с отворени обятия и след това те поставят на тясно.
Всяка сутрин през следващите дни с Нико ходехме заедно до улица „Сребърна“ — аз, за да майсторя портата за каруци, Нико, за да се опита да вкара необходимите знания в заинатената глава на Мира. Ако времето беше хубаво, той идваше при мен в двора с хляб и сирене или с друга храна, която Инес ни бе подготвила за обяд.
— Тук учат децата на много странни неща — рече Нико. — Виж какво искат от нея да преписва.
Той ми подаде парче пергамент с танцуващи букви по него.
— Ох… ще стане по-бързо, ако го прочетеш на глас — промърморих аз.
Нико се вгледа в мен за миг.
— Сигурен ли си, че не искаш да почетеш малко с мен по-късно? — попита той. — Наистина е много полезно да умееш да четеш, а и не е нужно да казваме на някого.
— Аз мога да чета!
— Да, знам. Но ако никога не се упражняваш, ще забравиш.
— Нико, просто започни да четеш — рекох му аз. — Някой друг път ще ме превърнеш в чиновник.
— Ти? Чиновник? — Нико се разсмя. — Не мисля. Ти не си по писането.
— Прочети написаното на листа! — рекох му аз и изтупах няколко трохи от ризата си.
Той разгърна листа и зачете.
— Кой е владетелят на страната: Артос Драконис. Какъв е граф Артос: смел, мъдър и справедлив. Какво желае граф Артос: най-доброто за своите поданици. Какво желаят поданиците: да служат на граф Артос. Какви са тези, които отказват да служат на графа: врагове. Какво ще сполети враговете на графа: тежки наказания. Какви биват тези врагове: вътрешни и външни. Какво се случва с външните врагове: графът ще ги победи с ужас, меч и кръв. Какви са вътрешните врагове: предатели. Какво заслужават предателите: смърт.
Той млъкна.
— На какво само искат да научат едно шестгодишно момиченце. Не е чудно, че не може да го запомни.
— Това ли очакват от нея да знае?
Той кимна.
— Иначе ще я изпратят в училището при мъже, които наричат учители.
— Черните мъже.
— Да, те са облечени с черни палта. А Мира ужасно се бои от тях. Тя е видяла какво се е случило, когато са взели по-големия й брат.
— Защо хората се примиряват с това?
Нико поклати глава.
— Всъщност мнозина в Сагислок изпращат децата си при учителите доброволно. Защото ако човек желае да получи висок пост или разрешение да търгува с дрехи или мед или нещо друго, от което може да се забогатее… то трябва да е ходил в някое от училищата на Драконис.
— Граф Артонис добре е измислил всичко. Знаеш ли нещо за него?
Нико направи гримаса и бързо се огледа наоколо. Конярите бяха заети да четкат един от впрегатните коне на стопанството, но той изобщо не ги забеляза. Ние бяхме облечени в сиво мъже, а той не и вече се бе вживял в новата си роля.
— Всъщност — рече Нико — той ми се пада нещо като чичо. Или както там се казва съпругът на леля ми.
— Леля ти… да нямаш предвид дама Лизеа? Майката на Дракан?
— Точно така.
— Нико, спомняш ли си Валдраку?
— Да, разбира се.
— Какъв се падаше той на граф Артос?
— Доколкото знам, негов внук, син на сина му. Затова е добра идея да не се биеш в гърдите, че именно ти уби Валдраку.
Погледнах листа и прочетох отново редовете за външните и вътрешните врагове, ужаса, меча и кръвта.
— Точно това си мислех да направя — рекох аз.
Доносникът
Усетих, че вървя и си свирукам. Не високо и пронизително, та хората да се обръщат след мен, а съвсем тихо, почти беззвучно. Всичко изглеждаше малко по-добре сега. Кашлицата на Мели почти бе изчезнала, аз привършвах портата, а господарят Аврелиус ме бе похвалил и ми бе дал пет шилинга „за лични нужди“, както сам се изрази. По принцип щеше да заплати на Дружеството за свършената от мен работа. Най-хубавото от всичко обаче бе, че той беше обещал на Нико двадесет сребърника, ако Мира издържеше изпита днес. С тях щяхме да успеем да откупим дълговете си към Дружеството и дори щяха да ни останат, та в следващия град нямаше да пристигнем като просяци.
— Тя сигурно ще се справи — казах аз на Нико, който вървеше до мен.
— Така мисля — успокои ме той. — Всичко знае, когато я препитвам. Аз обаче продължавам да смятам, че е смехотворно да учат децата на подобни неща.