— Вие да не сте се побъркали? — изсъска той. Гласът му прозвуча по-скоро уплашено, отколкото ядосано. — Размърдайте се малко! Или искате бригадата на Ерлан да е готова преди вас?
Погледнах го учудено.
— И какво, ако стане така? — попитах. — Какво следва от това?
Той ме погледна така, сякаш си бях загубил ума.
— Не знам. Никога не знаем предварително. Но вярвайте ми — по-добре никога да не разберете. А ако загубят заради вас, то Маша ще го открие. Гарантирам ви!
Когато работата за деня бе свършена, баш майсторът внимателно премери докъде бе стигнала бригадата на Ерлан. И макар двамата с Нико да бяхме нови и явно ужасно бавни, все пак бригадата на Маша бе успяла да иззида малко над метър повече от тази на Ерлан. Башмайсторът го отбеляза на една плоча, която ми напомни за плочите с дълговете в Дружеството.
Стражите дойдоха и отново ни оковаха. Помислих си, че ще ни върнат в дупката. Но те ни поведоха по един друг път.
— Къде отиваме? — попитах аз Герик.
— Към Двора на наказанията — рече ми той, сякаш това бе най-естественото нещо на света.
— Защо? Какво лошо сме направили?
— Ами нищо. Просто е време за дневната Равносметка — рече той. — Днес за щастие ще си го отнесат момчетата на Ерлан. — Той се разсмя злорадо.
Дневната равносметка? Какво ли пък бе това?
Както се оказа, това означаваше, че някой от по-бавната бригада трябваше да понесе три удара с камшик. Това бе ужасно откритие, макар че Герик и останалите не го смятаха за кой знае какво. Но още повече се ужасих, когато видях кой щеше да размаха камшика.
Момче на дванадесет-тринадесет годишна възраст. Явно един от учениците на Образователния дом, с три — четвърти панталони, жилетка и много късо подстригана коса. Зад него стоеше един учител с ръце върху раменете му. Дори от разстояние се виждаше как ръцете на момчето трепереха, докато стискаше дръжката на камшика.
Вече бяха освободили Ерлан от оковите и вместо това го бяха завързали с ръце над главата и лице към една дебела колона.
— Този мъж е враг на графа — рече учителят на момчето. — Ръката ти трябва да бъде силна, докато го наказваш.
Момчето се втренчи във вързания мъж. После колебливо вдигна камшика. След това отново го отпусна.
— Аз… аз бих предпочел да не го правя — прошепна то.
— Павел — обърна се учителят към момчето. — Обичаш ли графа?
— Да.
— Мразиш ли враговете му?
Момчето кимна послушно.
— Значи не трябва да проявяваш слабост. Изпълни дълга си. Нали не искаш да се превърнеш в предател?
Лицето на момчето се изопна от страх.
— Не — каза то високо, но с тънък и уплашен глас. — Аз не съм предател. И никога няма да бъда.
То се втренчи в голия гръб на мъжа. От старите бели белези и новите червени ивици ясно си личеше, че това далеч не бе първият път, когато го връзваха на колоната в Двора на наказанията. Момчето вдигна камшика в прилив на смелост и удари.
Но не силно. Явно не достатъчно силно.
— Павел — рече учителят, — ти дори белег не му остави. Дали омразата ти към враговете на графа наистина е достатъчно силна?
Момчето бе започнало да плаче. Съвсем безшумно.
— Да — изхлипа то. — Мразя ги! Мразя ги!
— Тогава го покажи.
Но момчето все още се колебаеше. Сълзите се стичаха по бледото му лице и то плахо хлипаше.
Внезапно мъжът на колоната извърна глава и погледна право в момчето.
— Ревльо — изръмжа той подигравателно. — Женчо. Хайде. Удряй и да минава. Или може би не смееш?
Точно това се искаше. Момчето вдигна камшика и удари три пъти колкото сила имаше. На белязания гръб на мъжа се появиха три нови червени ивици.
— Браво, Павел — рече учителят. — Ти служиш вярно на графа.
Стражарите развързаха мъжа от колоната и ни позволиха да си тръгнем, този път се прибрахме в дупките, в които спяхме.
— Защо го каза? — прошепнах аз на Герик. — Това за ревльото? Човек би могъл да си помисли, че той искаше момчето да го удари.
— Наистина искаше — отвърна ми Герик. — Антон не е глупак. Ако момчето не се справи, стражарите ще довършат работата. А ти кой би искал да те натупа — един дванадесетгодишен женчо или някой от носещите броня свине?
Така погледнато имаше смисъл.
— Защо точно той? Искам да кажа, защо избраха него, а не някой друг от бригадата на Ерлан?