— Направи го! — рече Маша изведнъж, толкова високо, че всички го чухме. — Дължиш ми услуга, приятелю!
Стражарят измърмори нещо и изчезна. Но остави факлата, а след малко се върна с кофа вода, няколко парцала и малко гърненце.
И именно Маша почисти раните ми и ги намаза с овча лой. И именно Маша ме накара да пия и ям, макар всъщност да нямах сили. Не разбирах. Мислех, че не ме харесва. А може би мислеше единствено за утрешния работен ден. Направо изстинах при тази мисъл. Не можех. Нямаше да мога да стана на следващата утрин, да се изкача до стената и да мъкна камъни. Дори животът ми да зависеше от това.
Карле донесе мръсното си парцаливо старо палто, на което обикновено спеше.
— Легни на него — рече ми той. — Неудобно е да лежиш цяла нощ по корем.
— Благодаря — промълвих аз, съвсем объркан и потресен от факта, че по този начин бях спечелил симпатиите им. Бях извикал, точно както си мислех, въпреки че не исках. Бях се държал точно като гладък гръб, какъвто наистина бях.
— Този Бранд е свиня — рече Карле горчиво. — Нямаше нужда да те подрежда така. Няма да се изненадам, ако разбера, че е заложил на Ерлан.
— Заложил? Какво искаш да кажеш?
— Те залагат на нас. Не знаеше ли? Залагат кои от нас ще завършат своята част от стената първи. А ако ти не можеш да работиш утре, това ще ни забави. Тъпа свиня.
Лойта помогна малко срещу болката. Ушите ми бучаха, а отпадналото ми тяло лежеше на каменния под. Накрая заспах неспокойно за няколко часа, като се будех от време на време. Един път отворих очи и видях Виртус да стои надвесен над мен и да ме гали несръчно по косата.
— Прави го, защото ни обича — рече той.
— Кво — измърморих аз, като дори нямах сили да отблъсна ръката му.
— Наказва ни, за да се научим. Защото ни обича.
Нико се изправи рязко.
— Мълчи, Виртус — сопна му се той. — Остави го на мира.
Виртус дръпна ръката си.
— Графът е велик — промърмори той нервно. — Графът е велик.
— Той е луд — прошепна ми Нико. — Напълно изкукуригал.
Нищо не казах.
На сутринта вече не издържах повече да лежа по корем. С усилие се изправих на колене. Факлата бе догоряла, но през решетъчната врата се процеждаха тънки лъчи слънчева светлина.
Маша явно се събуди, като се размърдах.
— Как си, момче? — попита той.
Не знаех какво да отговоря. Внезапната му загриженост ми изглеждаше леко съмнителна.
— Горе-долу — казах аз накрая.
Той ме наблюдаваше мълчаливо известно време. Сетне попита:
— Как ти беше името?
Това пък сега за какво му беше? Втренчих се подозрително в него. Но голобрадото му плешиво лице бе безизразно като черупката на яйце.
— Давин — рекох аз накрая.
— Давин? Хммм. Добре. Ще се опитаме да го запомним.
Изведнъж се разсмя.
— Е, вече не можем да ти викаме гладък гръб, нали?
Ключът към мъдростта
Придружих ги до стената на следващата сутрин, но не можех да свърша кой знае какво. Раните по гърба ми се отваряха почти от всичко, което правех, и накрая така ми се зави свят, че трябваше да избирам между това да седна сам или да припадна след няколко минути. Нико се бъхташе като луд.
Товареше и дърпаше количката, но въпреки това работата вървеше по-бавно. Вечерта стана ясно, че бригадата на Ерлан е спечелила с повече от четири фута и Карле трябваше да изтърпи три удара. Това не се отрази на работата му на следващия ден и аз се почувствах виновен, че две денонощия след наказанието ми все още залитах като болно теле и не можех да тегля количката.
— Извинявай — промърморих аз на Нико, когато за трети път ми се наложи да пусна дръжките й и да седна. — Нищо… нищо не мога да направя.
— Разбира се, че не можеш! Изобщо не би трябвало да работиш.
— Карле работи.
— Да, но има известна разлика. Карле получи три червени резки, които сигурно парят. Ти имаш две кървящи рани, които се отварят всеки път, щом се наведеш!
И тази вечер бригадата на Ерлан спечели, с малко повече от един фут. Този път Маша реши сам да понесе наказанието.
— Защо? — попита Нико с дрезгав глас. — Защо не аз?
— Защото аз ще го понеса по-добре от теб, гладък гръб — измърмори Маша. Той бе забелязал колко здраво се трудеше Нико и как почти сам теглеше количката, и този път обидата не бе толкова хаплива.