Маша изтърпя ударите без дори да гъкне и когато се върнахме в дупката, изобщо не си личеше, че го бяха били. Може би той наистина бе от камък. Макар че го беше бичувало едно доста силно момче на около четиринайсет-петнайсетгодишна възраст, червените резки изобщо не се виждаха по белязания, тъмен, почернял от слънцето гръб.
Когато пазачите заключиха решетката и тръгнаха да довършат последните си задачи за деня, Маша ни накара да се скупчим един до друг, така че хората от бригадата в съседната дупка да не могат да ни чуят.
— Всичко ще се реши утре — рече той. — На Ерлан му остават двайсет фута, а на нас — двайсет и четири. На тези, които могат да смятат, им е ясно, че трябва да ги изпреварим с четири фута, ако искаме да спечелим.
Един-двама въздъхнаха. Четири фута бяха твърде много.
— Ще успеем ли? — попита Герик.
— Ако се стегнем — отвърна му Маша. — Това означава, че трябва да забравите за малките почивки, ако останете без камъни. Не, тогава ще отидете и ще помогнете за набавянето им. И така нататък. Всички ще работят през цялото време.
— Може би… — рече Нико, а после млъкна, защото не бе сигурен, че ще искат да изслушат принц Бъзльо.
— Може би какво?
— Когато събираме камъните в каменоломната… повечето избират първо най-малките, защото се вдигат по-лесно и количката се пълни по-бързо. Забелязах, че хората на Ерлан постъпват така. Ние бихме могли да съберем най-големите, които намерим, макар и да са ни нужни двама, за да ги вдигнем… Мисля, че така хем стената ще стане по-здрава, хем ще се справим по-бързо с всичко.
Настъпи тишина, всички се замислиха.
— Мисля, че има право — рече Имрик, най-способният зидар сред нас.
— Добре — каза Маша. — Така и ще направим. Други умни хрумвания?
— Трябва да се трудим здравата! — рече Виртус изведнъж много високо. — Да работим здраво! Да работим здраво!
— Да, да, Виртус — каза Маша с нежност, на която не вярвах, че е способен.
— Графът е велик!
— Да, да. Нещо друго?
Останалите мълчаха.
— Добре. Гледайте да си отспите. Ти също, принц Бъзльо. Имаме нужда от теб.
Работихме като зверове. Като демони. Сякаш не бяхме от плът и кръв. Ръцете на Имрик не спираха. Карле и Маша размятаха огромни камъни, сякаш бяха пънове за горене. А аз и Нико си нахлузихме хомота и теглехме, сякаш бяхме биволи, а не хора. Стената растеше, фут по фут, приближаваше се все повече към Кулата на листата.
— Преди тях сме! — извика Герик следобед, когато мина покрай нас с една празна ръчна количка. — Настигнахме ги и ги изпреварихме!
Раните ми се отвориха и аз усетих как от най-дълбоките започна да се стича кръв и секрет, но новината на Герик вдъхна нови сили в омалелите ми ръце и крака. Вече можехме да спечелим. Можехме да спечелим! Нико и аз се облегнахме на дръжката и затеглихме по-бързо.
Тряс! Чу се силен, остър звук, пукот на дърво и трополене на удрящи се един в друг камъни — цялата количка се наклони настрана и съдържанието й се изсипа върху калдъръма.
С Нико гледахме преобърнатата количка и не можехме да повярваме на очите си. Просто едното дебело колело се бе откъснало и предната ос се бе опряла в калдъръма.
Герик дотърча като светкавица.
— Какво става? — извика той.
Ние не му отвърнахме. Нико само замахна с ръка към преобърнатата количка — един безмълвен жест на безпомощност.
— Може ли да намерим ново колело?
Герик изглеждаше така, сякаш щеше всеки момент да ревне, и трябваше да повторя въпроса си, за да ме чуе.
— Ново колело? Преди другите да свършат? Не.
— Но ако не успеем да превозим камъните… — Не довърших изречението. Нямаше смисъл. Всички знаехме какво означаваше това. Ако не успеехме да закараме камъните, стената нямаше да бъде завършена.
— Ще трябва да ги возим с ръчната количка — каза Нико.
— Да не си полудял? — сопна му се Герик. — Тя няма да издържи. А и има само две колела. На този, който ще я управлява, ще му бъде ужасно трудно.
— Имаме ли друг избор?
Герик замълча. След това поклати глава.
— Явно не.
Дадохме най-доброто от себе си. Известно време изглеждаше, сякаш щяхме да успеем да задържим минималната си преднина. Но когато ни бе останало само последното ъгълче, от другата страна на Кулата на листата се чу победоносен рев. Бригадата на Ерлан бе готова. Преди нас.