Башмайсторът го отбеляза на проклетата си плоча и я изпрати на учителите.
Повечето от хората на Маша стояха с увиснали рамене и дишаха тежко. Аз се отпуснах на един от каменните блокове, които все още не бяхме успели да поставим.
— Сега какво? — попитах аз и погледнах Маша.
— Какво сега? Сега ще довършим проклетата стена. След това ще видим какъв урок са ни подготвили учителите.
Той изрече последното изречение с толкова омраза, с толкова огорчение, сякаш думите бяха напоени с киселина.
Те дойдоха на следващата сутрин и отведоха Герик.
Не бяха стражите, които обикновено ни тормозеха. Тези бяха по-чисти и сякаш по-изискани — с лъскави брони и ботуши и блестящи катарами и копчета. Знакът на рода Драконис, двата дракона, беше инкрустиран с емайл върху металните им нагръдници, а не просто изрисуван като при останалите.
— Това е личната охрана на графа — прошепна Карле. — Обикновено не слизат тук, долу. Може да си нацапат ботушите.
Капитанът им ни хвърли бърз поглед.
— Онзи там — рече той и посочи Герик. Един от обикновените стражи влезе и освободи Герик от оковите.
— Къде ще ме водите? — попита Герик.
— Мълчи, псе — рече капитанът.
Маша изгледа ядосано пазача, когото познаваше.
— Къде ще го водите? — изръмжа той.
Но стражът само се усмихна.
— Със сигурност ще разбереш. Храна за дракони.
След това отведоха Герик.
— Защо ни наричат храна за дракони? — попитах Маша, защото не го чувах за първи път.
Той кимна към вратата в края на стаята, която бе точно срещу решетката.
— Виждаш ли онази порта там? Тя води към леговището на драконите. Ако се опитаме да вдигнем бунт или да избягаме, то трябва просто да отворят вратата и да пуснат зверовете да се справят с нас. И обичат да ни го напомнят. Освен това… и в случай, че някой от нас умре, по една или друга причина. Все пак няма никакъв смисъл да си играят да погребват парии като нас. А и няма смисъл да оставят един труп да стане зян при положение, че драконите с удоволствие похапват леш.
Стомахът ми се обърна. Но това всъщност бе по-добре, отколкото да те изпратят при тях, докато си жив. Въпреки това самата мисъл бе отблъскваща.
— Колко дракони притежава той — граф Артос?
— Не знам. Много. Във всеки случай повече от двайсет.
Звучеше ужасно. Дракан, единственият друг притежател на дракони, когото познавах, вероятно разполагаше с шест или седем, след като Нико уби единия. А знаех, че те бяха изпратени до Дунарк като зестра на дама Лизеа. Кой знае как ги бяха превозили на такова голямо разстояние? Дина бе казала, че това бяха доста големи зверове. Но може би тогава са били малки.
— Какво мислиш, че ще направят с Герик?
— Откъде да знам? — отвърна ми Маша. — Стига си задавал въпроси, момче.
Малко по-късно, може би след час или два, дойдоха и ни отведоха в най-външния двор, точно под стената, върху която бяхме работили толкова здраво. Герик стоеше горе пребледнял заедно с двама стражари. Но какво се бе случило със стената? Тя бе обсипана с шипове, забити между камъните. А на всеки шип висеше по един ключ. Бяха… мда, бяха около трийсет.
Навсякъде по стените и по прозорците се бяха струпали зяпачи. Стражари, благородници и други жители на крепостта, учителите и техните ученици. А дали мъжът, който седеше там горе, под червения балдахин, не беше самият граф Артос? Ясно беше, че всичко бе наредено като за някакво празнично събитие. Но какво ли щеше да е то?
Един учител влезе в двора. Мисля, че бе учителят Вардо, който ни бе посрещнал първата вечер, но далеч не бях сигурен. Те всичките изглеждаха напълно еднакви с голобрадите си лица и черните шапки.
Учителят Вардо, ако беше той, повиши глас.
— Тези мъже са предатели — рече той. — Те не проявиха в работата си усърдието, за което е достоен един граф. Но графът е милостив. Графът е справедлив. Той дава на всекиго възможността да се поучи от грешките си. И ако тези мъже научат урока си, тази вечер ще седнат на масата на самия граф. Но ако не го сторят, е, тогава ще получат заслужено наказание.
Той посочи нагоре към Герик.
— Този мъж ще бъде спуснат долу, в леговището на драконите. Тези мъже — рече той и посочи към нас — имат възможност да го спасят. Ако открият ключа към мъдростта.