„В“, „Е“.
Можехме да чуем гласа на Герик откъм леговището на драконите.
— Побързайте — извика той. — Побързайте, по дяволите! — В гласа му се четеше притаен страх.
„Д“ беше на най-горния ред. Дори Имрик, изправен на раменете на Маша, далеч не можеше да го достигне.
— Почакайте — рече Нико. — Оставете на мен. Давин, помогни ми.
Той започна да се катери, ловък като котка. Първо сложи крак на рамото ми, после пъхна ръка в цепнатината между два камъка, после стъпи върху едната длан на Имрик… и накрая се изправи върху раменете му и се протегна, за да вземе ключа. Спомних си как веднъж бе пазил равновесие върху кафявата си кобила като цирков жонгльор, за да загаси огъня, обхванал сламения покрив на нашата хижа. Не, изобщо не бе непохватен във всичко.
Той ми хвърли ключа. Аз го хванах и се втурнах към ковчежето, като оставих на Карле да помогне на Нико да слезе.
„Д“. Още едно ковчеже.
Нико дотича леко задъхан.
— Ето и „Л“ — рече той и ми подаде още един ключ.
— Побързайте! — извика Герик. — Той идва.
Пъхнах ключа до „Л“. Завъртях го. Отворих ковчежето. Вътре имаше ключ.
Маша го хвана.
— За вратата ли е?
Откъм леговището долетя вик, вик без думи.
— Опитай — каза му Нико.
Но и аз, и той си мислехме: „С П Р А В Е Д Л“.
Ами „И“?
— Донеси го — рече Нико. — Със сигурност ще ни потрябва.
И докато Маша отключваше портата към леговището на дракона, Нико скочи на раменете ми и взе ключа до „И“.
— Окован е! — изрева Маша откъм леговището. — Трябва ни още един ключ. Сега!
Втурнах се по коридора. И спрях изведнъж. Защото отвън, на няколко крачки от Маша и окования Герик, стоеше един дракон. Той отвори паст и изсъска. Блъсна ни воня на леш и гнило месо. От края на единия му отровен зъб висеше капка бяла отрова. Втренчих се в синьо-лилавата паст на дракона, в жълтите му очи и за миг останах неподвижен, без да мога изобщо да помръдна.
— Копие — изрева Маша към стражите на стената. — Хвърлете ми едно копие, по дяволите!
В началото никой от тях не искаше. Но след малко едно копие полетя отгоре и падна точно в краката на Маша. Той го сграбчи и пристъпи към дракона.
— Гледай да отключиш оковите, гладък гръб! — изсъска той. — Иначе звярът ще ни изяде всичките!
Герик бе окован с ръце над главата, както го бяха спуснали. Бе съвсем пребледнял, гърдите му просвирваха и бе обелил очи. Аз обърнах гръб на дракона и се надявах, че Маша ще успее да удържи звяра достатъчно дълго. И че последният ключ ще пасне.
Така и стана. Оковите паднаха и ръцете на Герик се отпуснаха отстрани на тялото му, като две безжизнени парчета месо.
— Сега! — извиках аз на Маша.
Той метна копието към главата на дракона, обърна се и се затича. Ние се втурнахме през тъмния коридор и затръшнахме решетката пред муцуната на чудовището. А Герик падна на колене, сякаш някой му бе отсякъл краката.
Хората по стените започнаха да пляскат и да ни поздравяват с радостни викове, сякаш бяхме спечелили състезание. Някои от благородниците започнаха да хвърлят разни неща в двора — монети, един пръстен, една ръкавица и едно тънко ефирно шалче от коприна. Стоях там с туптящо сърце, гледах ги втренчено и ги презирах. Дали щяха да пляскат толкова силно, ако драконът бе изял Герик?
Учителят Вардо стоеше в двора. Там имаше още цяла рота стражи. Явно не трябваше да си мислим, че сме постигнали нещо, само защото хората ни ръкопляскаха.
— Какъв е графът? — попита учителят и взря поглед право в Нико.
— Справедлив. С, П, Р, А, В, Е, Д, Л, И, В.
Той каза думата по букви бавно и внимателно, а от всяка от тях лъхаше презрение. Учителят Вардо го усети, но в този момент нищо не можеше да направи. Бяхме спечелили отвратителната му игра и сега трябваше да ни даде наградата. Той погледна към тълпата ученици, които висяха по прозорците на Образователния дом.
— Тези мъже получиха ценен урок. Тази вечер ще получат наградата си и ще вечерят на масата на самия граф. Поучете се и вие от това, което видяхте. Ключът към мъдростта е ключът към живота, а справедливостта на графа е всичко!
Децата и жителите на крепостта отново заръкопляскаха. Но докато стражите ни отвеждаха, не можех да спра да си мисля, че учителят Вардо бе очаквал да произнесе друга реч пред присъстващите. Колко затворници можеха да четат? Едва ли имаше други, освен мен и Нико, най-много още един. Не, децата трябваше да научат един съвсем друг урок — пленниците са глупави и неуки. А този, който не се научи да чете, ще бъде изяден.