Над вратата на Образователния дом бяха изписани думите: „Знание във всичко“. Струваше ми се, че цялата крепост беше един огромен образователен дом и урокът бе един и същ навсякъде: Преклони глава пред графа, иначе си обречен.
Всички ни погледнаха, даже онези, които преди това се бяха правили, че не съществуваме. Непрекъснато следях лицето на дама Лизеа, но тя явно не бе забелязала Нико.
Графът седна. Тромпетите отново засвириха и слугите поднесоха второто ястие. Аз си отдъхнах. Хвърлих поглед към Нико. По челото и скулите му проблясваха съвсем малки капчици пот и макар от време на време да слагаше по някоя друга хапка в уста, не мисля, че усещаше вкуса й.
Никога досега не бях вярвал, че някой може да мечтае да се върне в мрачната, воняща, пълна с бълхи тъмница. Но точно в този момент бях сигурен, че както на Нико, така и на мен, ни се щеше да лежахме върху мръсната слама в дупката, вместо да седим тук, втренчили поглед в порциите гърди от фазан и малки кисели зърна грозде.
Над главата ни висяха стотици свещи, закрепени в полилеи, големи колкото колело на каруца. Не само Нико се потеше. Голобрадото лице на Маша бе зачервено и мокро от топлината на свещите и виното. Пот блестеше и по лицето на Карле, който се тъпчеше с фазан и дори не помисляше за съществуването на ножа и вилицата.
Изведнъж самият капитан на личната стража на графа застана в единия край на масата ни.
— Графът иска да знае кой е този от вас, който може да чете — рече той.
Маша не бе пил достатъчно, за да заглуши болезнената си бдителност.
— Защо? — попита той внимателно.
Но Карле, който почти бе изпразнил бокала, го изпревари.
— Приятелят ми Нико, ето тук — рече той и потупа гордо и добронамерено Нико по рамото с мазната си от фазана ръка.
— И тази хитра лисица, Давин. Тези двамата знаят едно друго.
Явно учителите не го бяха предвидили.
Капитанът кимна на двама от хората си.
— Освободи ги — рече им той. — Графът иска да говори с тях.
— Аз съм този, който може да чете — казах бързо аз и се изправих. — Нико правеше само каквото му кажех.
Мъжът, който се бе хванал да освобождава Нико от оковите на крака, спря.
— Доста си ви биваше и двамата! — рече Карле на висок глас и леко провлачено. — Няма да те оставя да обереш всички почести.
Маша, който бе разбрал, че нещо се случва, се опита да накара Карле да млъкне, но бе прекалено късно.
— Да идва или не? — попита пазачът до Нико.
— Вземете и двамата — отвърна му капитанът.
Аз се огледах бързо наоколо, но бяхме обградени от стражи. Нямаше начин да избягаме. А ако опитахме, то те със сигурност щяха да разберат, че криехме нещо. Защото кой пленник би се опитал да избяга точно в мига, когато щеше да получи своята награда от графа?
Преведоха ни през залата до масата на граф Артос. Дама Лизеа седеше през няколко стола, от дясната му страна, и разговаряше със своя съсед, полуизвърнала лицето си към него. Горещо се надявах разговорът им да бе толкова вълнуващ, че да няма време да погледне към нас.
Графът за сметка на това наклони глава и ни заоглежда с хищния си поглед.
— Как така — започна той бавно, — в моята тъмница има двама мъже, които знаят как да изпишат СПРАВЕДЛИВ?
— Приятелят ми е учител — казах бързо, за да не му се налага на Нико да отговаря. — Не знаехме, че човек се нуждае от одобрението на графа, за да преподава на децата в Сагислок.
— Учител. Ясно. И как се казва този учител?
— Николас — отвърнах бързо. — А аз съм Давин.
Единственото, за което мислех, бе, че не трябваше да разбират кой е Нико в действителност. Дори за миг не ми хрумна, че може би трябваше да излъжа и за собственото си име. Но в мига, в който го произнесох, осъзнах, че бе много глупаво. Защото дама Лизеа го чу и извърна рязко глава от събеседника си.
Тя ме погледна. След това погледна и Нико. Втренчи се в него. След което започна да се смее.
— Учител. Да, сигурно точно за това става — рече тя.
Граф Артос не разбра странното й поведение.
— Ще бъде ли мадам така добра да обясни? — попита той кисело.
Дама Лизеа се усмихна.
— Това там — рече тя и посочи към Нико с кокалестия си пръст — е Никодемус Рауенс. А ако не греша, приятелят му е Давин Тонере, който уби внука на негово величество графа.