Той разказа за пропиляната си младост, за безсмисленото си желание да стане рокзвезда, за гласа, с който добрият Бог го е дарил, и как го беше петнил с долни светски песни. Говори за чудото на своето прераждане. Да, наистина беше открил пътя към Дамаск и го бе извървял по стъпките на Павел3. Господ не му бе казал: „Савеле4, Савеле, що Ме гониш?“. Или поне въпросът не е бил в това. Савел си е мислил, че действа в името Божие, когато се е опитвал да унищожи християнството. А докато той, Боби, стоял в тези долнопробни нощни барове и пеел тези мръсни песни, един глас заговорил в сърцето и душата му, глас, който бил могъщ и същевременно толкова тъжен, гневен и същевременно толкова милостив. И Този глас запитал: „Боби, Боби, защо петниш името Ми?“.
Тук той започна да плаче.
В края на проповедта преподобният Рътланд Гарисън бащински го потупа по рамото. Боби кимна на Карла да се присъедини към него. Тя влезе в кадър, очите й бяха пълни със сълзи, устните й потрепваха. Той я представи на световната си публика.
Заедно подеха заключителния химн. „Събираме снопите…“
След предаването заваляха обаждания, възхваляващи преподобния Боби Хокинс. Той беше поканен да дойде отново след две седмици.
По време на обратния път към Джорджия Бик през всичките часове мълча. Накрая рече:
— Лий учи в колежа в Клинтън, Ню Джърси. Може би тя ще се върне там. А може би няма. Господ ме предупреждава, че е време да й напомня какво ще й се случи, ако пророни дума за нас.
Бик щеше да бъде избран за заместник на Рътланд Гарисън. Оупъл знаеше това. Тарисън се бе хванал на въдицата, както много други преди него. Но ако Лий си спомнеше за тях…
— Какво ще правиш с нея, Бик?
— Имам някои идеи, Оупъл. Идеи, които ми идват просто така, докато се моля.
14
По време на второто си посещение при д-р Карпентър Лори му каза, че смята да се върне в колежа следващия понеделник.
— По-добре ще е и за двете ни със Сара — рече тя спокойно. — Сара толкова се тревожи заради мен, че не ходи на работа, а в момента това е нещото, което ще й помогне. Аз пък ще трябва да уча като луда, за да си наваксам пропуснатото през тези близо три седмици.
Карпентър не беше много сигурен какво точно става. Лори Кениън беше някак си по-различна, някак си по-енергична в сравнение със съкрушеното, скърбящо момиче, което той бе видял преди седмица.
Тогава тя бе облечена в златисто кашмирено сако, великолепни черни панталони и златиста копринена блуза с черно-бели шарки. Косата й свободно падаше по раменете. Днес носеше дънки и размъкнат пуловер. Косата й беше прибрана назад с шнола. Изглеждаше напълно спокойна.
— Появявал ли се е отново онзи кошмар?
Тя сви рамене.
— Наистина се притеснявам, като си спомня как се държах миналата седмица. Вижте, много хора сънуват кошмари, но не започват да се оплакват наляво и надясно от това, така ли е?
— Не, не е така — възрази той тихо. — Лори, щом се чувстваш толкова добре, защо просто не се излегнеш на кушетката и не се отпуснеш? Нека си поговорим. — Той внимателно наблюдаваше реакцията й.
Беше същото като миналата седмица. Абсолютна паника в очите й. Този път обаче паниката бе заменена от предизвикателни пламъчета, които преминаха почти в подигравка.
— Няма нужда да се излягам където и да било. Напълно способна съм да говоря и докато седя на стол. Не че има за какво толкова да се говори. В живота ми се случиха две нещастия. И в двата случая съм виновна аз. Признавам го.
— Обвиняваш се за това, че си била отвлечена, когато си била на четири години?
— Разбира се. Беше ми забранено да излизам сама навън. Имам предвид, че наистина ми беше забранено. Майка ми постоянно се страхуваше, че ще забравя и ще изляза на пътя. Имаше едно момче, което живееше на по-долната пряка, и което направо скачаше върху педала на газта, щом седнеше в колата си. Единственият път, в който си спомням мама да ми се е карала, бе, когато ме завари отпред на моравата да си играя на топка. Също така, както знаете, аз съм виновна и за смъртта на родителите си.
Сега не беше времето да се обсъжда тази тема.
— Лори, искам да ти помогна. Сара ми каза, че твоите родители не са сметнали за необходимо да те подлагат на психологични изследвания след отвличането. Това може би е донякъде причината да се съпротивляваш на тези разговори с мен. Защо просто не затвориш очи, не се отпуснеш и не опиташ да се почувстваш удобно? Така през следващите сеанси ще можем да работим заедно.
3
Преди да стане християнски апостол, Павел е бил от евреите, които са преследвали зараждащото се християнство. Покръства се, след като Христос му се явява ненадейно, докато пътувал от Йерусалим към Дамаск. — Бел.пр.