Мисис Хокинс задаваше доста интелигентни въпроси за къщите, които евентуално можеха да събудят интереса й. Изглежда, имаше доста пари. Истински добрият агент на недвижими имоти умее да разпознава скъпите дрехи на клиентите си. В края на краищата Бетси Лайънс имаше чувството, че това може да се превърне в доста добра продажба.
— Мястото е наистина очарователно — рече тя, сочейки към снимката на една тухлена вила. — Девет стаи, строена е само преди четири години, във великолепно състояние, има страхотен изглед и освен това е в края на задънена улица.
Оупъл се престори на заинтересувана и прочете бележките под снимката.
— Изглежда интересно — каза тя бавно. — Но нека видим и другите. О, какво е това? — Най-накрая беше стигнала до снимката на къщата на Кениън.
— Ако наистина се нуждаете от красива, просторна и удобна къща, тази е тъкмо за вас. — Лайънс преливаше от ентусиазъм. — Имотът е повече от един акър8, има плувен басейн, четири големи спални, всяка с баня, дневна, трапезария, стая за закуска, кабинет и библиотека на първия етаж. Осем хиляди, квадратни фута9, високи сводове, дървена ламперия, сервизно помещение.
— Нека да разгледаме тези двете днес сутринта — предложи Оупъл. — Само това ще мога да направя с този глезен.
Бик беше бинтовал левия й глезен. „Ще споменеш, че си навехнала крака си — посъветва я той. — После, когато й подметнеш, че сигурно си изпуснала ръкавицата си в някоя от стаите, тя няма да има нищо против да те остави сама в кухнята за малко.“
— Ще проверя за вилата — рече Лайънс. — Имат малки деца и са помолили да се обаждаме предварително. Но в къщата на Кениън може да се отиде всеки ден от седмицата без уговорка.
Първо спряха във вилата. Оупъл се сети, че трябва да задава определени въпроси, и се справи добре. Накрая се отправиха към къщата на Кениън. Тя си повтори наум инструкциите на Бик.
— Гадно време, нали? — попита Лайънс, докато караше по тихите улици на Риджууд. — Но на човек му става хубаво, като се сети, че пролетта наближава. Дворът на Кениън е пълен с плодни дръвчета и през пролетта целият е потънал в цвят. Кучешки дрян, череши и какво ли не още. Мисис Кениън обичаше градинарството и дръвчетата й цъфтяха три пъти през годината. Този, който купи имота, ще е голям късметлия.
— А защо се продава? — На Оупъл й се струваше, че е някак си неестествено да не зададе въпроса. Тя мразеше тази улица. Напомняше й за онези две години. Спомни си как сърцето й щеше да се пръсне, докато завиваха покрай розовата къща на ъгъла. Сега къщата беше боядисана в бяло.
Лайънс знаеше, че няма никакъв смисъл да крие истината. Проблемът беше, че повечето хора се страхуваха от къщи, които носят „лош късмет“. Но тя си имаше правило: по-добре е да кажеш всичко, както си е, отколкото клиентите да започнат да душат сами наляво-надясно и в края на краищата да разберат истината.
— В момента тук живеят сами две сестри — започна тя. — Родителите им загинаха при катастрофа миналия септември. Един автобус се блъснал в колата им на шосе 78. — Тя умело се опита да накара Оупъл да се съсредоточи върху факта, че произшествието се е случило на седемдесет и осмо шосе, а не в къщата.
Завиха по алеята. Бик беше наредил на Оупъл внимателно да огледа всичко. Наистина му беше любопитно да разбере в какво място живее Лий. Излязоха от колата и Лайънс затърси ключовете.
— Това е главното фоайе — съобщи тя, докато отваряше вратата. — Виждате ли какво имам предвид, когато говоря за добре поддържана къща? Не е ли прекрасна?