Стори му се леко омилостивена.
— Без нея бих била наистина загубена.
Наоколо нямаше и следа от други хора.
— Колко души работят тук? — попита той нехайно.
— Секретарката е навън по работа. Ан Уебстър, собственичката, днес отсъства по болест.
— Значи вие сте шефът?
— Ан скоро ще се пенсионира. Тогава аз ще отговарям изцяло за агенцията.
— Разбирам. Е, отнех ви доста време.
Муди не напусна хотела веднага. Вместо това се настани във фоайето и започна да наблюдава туристическата агенция. Два часа по-късно той отбеляза, че нито един човек не бе пристъпил прага й. През стъклото можа да види, че Карън не бе вдигнала телефона нито веднъж. Като остави вестника, който му служеше за прикритие, той се отправи към човека от охраната и започна да разговаря с него.
79
Грег Бенет караше нагоре към бариерата14 при изхода на тунела „Линкълн“. Беше топъл мъглив ден, на който по-скоро му приличаше да е юлски, отколкото от последната седмица на май. Беше свалил покрива на новия си „Мустанг“, подарък от дядо му по случай дипломирането. Подаръкът го бе накарал да се почувства неудобно. „Дядо, аз съм на двадесет и пет. Достатъчно голям съм, за да мога да си изкарам сам парите за кола“ — беше се възпротивил той. Тогава майка му го беше дръпнала настрана. „За бога, Грег, не бъди такъв твърдоглавец. Дядо ти толкова се гордее, че си приет в Станфорд, та не може да си намери място от радост.“
В действителност Грег предпочиташе десетгодишния „Форд“, купен на старо, който караше в Клинтън. Още му беше пред очите как хвърля торбите със стиковете за голф на задната седалка и как Лори сяда до него отпред, като го задява за играта му.
Лори.
Той сви с колата към шосе 3 в близост до тунела. Както винаги, движението беше натоварено и погледна часовника на таблото. Три и четиридесет. Всичко беше наред. Оставил си беше предостатъчно време, за да стигне до клиниката. Надяваше се, че изглежда добре. Дълго се бе колебал какво да облече. Накрая се беше спрял на светлокафяво ленено сако, блуза по врата и мокасини. Лори не би го познала, ако отидеше прекалено издокаран. Устата му пресъхна при мисълта, че след толкова много месеци ще я види отново.
Сара го очакваше в приемната. Той я целуна по бузата. Ясно му бе, че тя се пече на адски огън. Синкави кръгове подчертаваха очите й. Тъмните мигли и вежди правеха кожата й да изглежда прозрачна. Тя веднага го заведе да се срещне с доктора на Лори.
Донъли беше изключително откровен.
— Някой ден Лори може би ще успее да ни разкаже за тези липсващи години и за смъртта на Алън Грант, но както по всичко личи, едва ли ще го направи навреме, за да подготвим защитата й. Това, което се опитваме в момента, е да заобиколим самоличността й, да пресъздадем сцена, при която тя реагира дисоциативно, и да открием кое я кара да реагира така. Вие сте разказали на Сара и на детектив Муди за случката във вашия апартамент преди около година. Бихме искали да я възстановите. Лори се съгласи на експеримента. Ще ви заснемем заедно на видеолента. Нужно ни е да разкажете в нейно присъствие какво сте правили, какво сте си говорили, какви са били отношенията ви един към друг. Но ви моля за нейно добро, недейте да променяте или да скривате нищо. И имам предвид точно това — нищо.
Грег кимна с глава.
Доктор Донъли вдигна телефона.
— Бихте ли довели Лори, ако обичате?
Грег не знаеше какво да очаква. Със сигурност не беше онази привлекателна Лори, облечена с къса памучна пола и фланелка с тесен колан, опасан около тънката й талия, и със сандали на краката. Тя настръхна, когато го видя. Някакъв вътрешен инстинкт подсказа на Грег, че не трябва да става. Той й махна непринудено за поздрав.
— Здрасти, Лори.
Тя го наблюдаваше внимателно, докато заемаше мястото си до Сара, после кимна, но не каза нищо.
Джъстин включи камерата.
— Грег, Лори е дошла да те посети преди година и поради някаква неизвестна причина изведнъж е изпаднала в паника. Разкажи ни за това.
Грег толкова често си беше преповтарял наум събитията от онази сутрин, че веднага започна без колебание.
— Беше неделя. Спах до късно. Лори звънна около десет и ме събуди.
— Опиши ни мястото, където живееш — подсказа Джъстин.
— Студио под наем над гараж, на няколко мили от колежа. Малка кухничка, барплот със столове, разтегаем диван, библиотечки, кухненски бюфет, два дрешника, прилично голяма тоалетна. Всъщност не е много лошо.