Разбира се, има и евреи, способни да признаят един вожд и да му служат, например Каганович. Именно Каганович пръв, още през 1929 година, в своя лекция в Института на червената професура ГО нарече вожд… Но Каменев предпочете повърхностната ерудиция и сладките приказки на други хора. И сгреши. За един вожд не е достатъчно да бъде ерудиран и сладкодумен. Къде се дянаха всички дореволюционни „вождове“ интелигенти и „литератори“? Разните там Луначарски, Покровски, Рожков, Голденберг, Богданов, Красин? Ами Ногин, Ломов, Риков? Няма ги и нищо не остана от тях. Троцки притежаваше някои качества на вожд. Но интелектуалното му високомерие го правеше непоносим за партийните кадри. На всяка крачка подчертаваше умственото си превъзходство, хората не обичат да ги смятат за глупаци. Хората признават умственото превъзходство, когато то е съчетано с превъзходството на властта. Умственото превъзходство е приемливо за тях само в управник, по този начин те се подчиняват на умен управник, това не ги унижава, напротив, въздига ги, оправдава в собствените им очи безпрекословното им подчинение, утешава ги мисълта, че се подчиняват не на сила, а на ум. А докато не е взел само в свои ръце властта, вождът трябва да умее да убеждава, да създава у хората увереност, че са негови доброволни съюзници, че той само е изразил, формулирал техните собствени мисли. Троцки не разбираше това, както не разбираше и значението на апарата. Като се смяташе за вожд, си мислеше, че сам, без чужда помощ може да поведе масите с красноречието, с интелекта си. Не! За овладяване на масите не са достатъчни бляскавите речи, нужен е инструмент и този инструмент е апаратът. „Дайте ни организация от революционери — и ние ще преобърнем Русия!“ — Троцки никога не бе разбирал тази основна Ленинова постановка. Именно в това се състоеше неговият „неболшевизъм“, за който споменаваше Ленин в своето „завещание“.
Може би Ленин не е вземал на сериозно мисълта за колективното ръководство? Не! Ленин разбираше значението на вожда. „Съветският социалистически демократизъм ни най-малко не противоречи на едноличието и диктатурата… волята на класата в някои случаи се осъществява чрез диктатор, който понякога може сам да направи повече и често е по-необходим…“16 И друго… „Да се стигне до противопоставяне изобщо на диктатурата на масите на диктатурата на водачите е смешна безсмислица и глупост…“17 Това Ленин го разбираше, но смяташе да управлява Русия с европейски методи, а в НЕГО, в Сталин, виждаше азиатец.
Ленин разбираше значението на апарата. Но той искаше да се засили държавният апарат, на който се опираше лично той като глава на правителството, и не искаше да се засилва партийният, на който се опираше другарят Сталин. Именно затова тогава предложи да го свалят от поста генерален секретар. Някъде в перспектива наред с непа той очевидно е мислил за по-широки промени, защото, когато се залага на фермера, фермерът ще потърси правата си. За такива маневри Ленин е смятал по-подходящи Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин, дори Пятаков и е смятал неподходящ НЕГО, другаря Сталин. В другаря Сталин е виждал главния „апаратчик“, а той имаше страх от засилването на апарата. И с право. Апаратът има свойството да закостенява, апаратът, сплотен от дългогодишните връзки, вместо да бъде лост, се превръща в спирачка, мумифицира се. Канцеларията в една огромна изостанала аграрна и многонационална страна е необходима за опазване завоеванията на революцията, но канцеларията крие в себе си заплаха и за самата революция — властта на тази канцелария става всеобхватна, могъща и безконтролна. Ленин с право се опасяваше от това и затова обичаше да казва, че „ние наследихме от царска Русия най-лошото, бюрократизма и обломовщината, те буквално ни задушават“. Това е така. Но то далеч не означава, че апаратът трябва да бъде унищожен, че трябва да се създаде политически баланс. Политическият баланс означава КРАЙ на диктатурата на пролетариата. Апаратът трябва да се запази, апаратът трябва да се укрепва, но е необходимо в него да бъде убита в зародиш самостоятелността, непрекъснато да се сменят хората, да не се позволява взаимните връзки да се циментират, един непрекъснато сменящ се апарат няма самостоятелна политическа сила, но остава могъща сила в ръцете на вожда, в ръцете на всесилния управник. Този апарат, като инструмент на властта, трябва да внушава на народа страх, но пред вожда самият апарат трябва да трепери.
16
В. И. Ленин. Реч за стопанското строителство. Събрани съчинения, т. 40, С, Партиздат, 1982 г., с. 257.
17
В. И. Ленин. „Левичарството“ — детска болест на комунизма. Събрани съчинения, т. 41, С, Партиздат, 1982 г., с. 25.