От хълма в далечината се виждаше Ангара, тя влачеше водите си сред скали и гори от неведоми земи към неведоми земи. На хоризонта водата ставаше на цвят като небето, сливаше се с него, сякаш бог още не беше създал твърдта, за да отдели вода от водата.
Горчиво и радостно чувство прониза Саша Застанал тъжен и отчаян насред изоставеното гробище, внезапно напълно ясно усети незначителността на своите несгоди и страдания. Тази велика вечност укрепваше вярата в нещо по висше от онова, в името на което бе живял досега. Онези, които изпращат хората на заточение, се заблуждават, като смятат, че така могат да прекършат човека. Могат да го убият, но не могат да го прекършат.
11.
— Четете!
Докато Ягода четеше последното си донесение, Сталин го разглеждаше: грубо, тясно тухленочервеникаво лице с малки мустачки като Хитлеровите. Мразен, напрегнат поглед. Не е красавец!
Той го бе избрал още през 1929 година. Менжински тежко боледуваше, фактически беше освободен и на Седемнайсетия конгрес на партията вместо него в състава на ЦК бе включен Ягода, неговият заместник. Другарят Менжински можеше и официално да бъде освободен от длъжността председател на ОГПУ и на негово място да бъде назначен Ягода, но това щеше да бъде разбрано неправилно — всички виждаха Менжински като продължител на делото на Феликс Дзержински. Преди един месец Менжински почина. Веднага бе оповестено отдавна подготвеното решение на Политбюро за създаване на Народен комисариат по вътрешните работи. В него включиха Главното управление за държавна сигурност, милицията, граничните и вътрешните войски, изправителнотрудовитс лагери и колонии, а също и пожарната охрана, и отдела по гражданското състояние. За народен комисар на вътрешните работи назначиха Ягода.
В Политбюро не възникнаха възражения срещу кандидатурата на Ягода — стар член на партията, кадрови чекист не е политик, не е член на Политбюро, „неутрално лице“, няма да наруши равновесието в партийното ръководство.
Свердлов, за чиято племенница бе женен Ягода, навремето нямаше твърде високо мнение за способностите на своя роднина: отначало го изпрати в редакцията на „Деревенская беднота“, после на редова работа във ВЧК. Но Свердлов не разбираше много от хора и напразно се хвалеше, че собственото му тефтерче му заменя целия отдел „Кадри“ на ЦК. Та нали и НЕГО Свердлов смяташе за „индивидуалист“, казваше му това в очите още там, в Туруханското заточение и ТОЙ не се обиждаше. Общо взето Свердлов е простодушие и добро момче, но не е личност. Затова Ленин го постави начело на ВЦИК20, длъжност чисто формална. След смъртта на Свердлов Ленин намери за това място тверския селянин Калинин — „всеруския кмет“.
Покойният Дзержински също не обичаше много Ягода, държеше го настрана — в деловодството. Но въпреки всичките си добри качества Дзержински си беше аристократ по рождение.
Естествено Менжински, също аристократ, при това полиглот, владеещ четиринайсет езика (за какво са му на един болшевик четиринайсет езика?!), му беше по-близък от Ягода — този обикновен аптекар от Нижни Новгород. Пък и при всичките си добри качества другарят Дзержински, да си го кажем, страдаше от известно позьорство… Тъкмо затова не обичаше Троцки, оня далеч го превъзхождаше в позьорството. Естествено беше, че нискообразованият „канцеларист“ не импонираше твърде на Железния Феликс…
Но в ГПУ ангели не са нужни, и красавци не са нужни, изкуството да ръководиш се състои в умението да поставиш един човек на мястото, на което ти е нужен, а после, и това е най-важното, когато вече не ти е нужен, да го махнеш оттам. Засега Ягода си е на мястото — разбира истинския смисъл на онова, което му говориш.
Подозрението, че Ягода е работил за царската тайна полиция, може и да е основателно. Но подобни разследвания са сложни и заплетени, практически е невъзможно да се проверят тези подозрения. Косвените улики винаги са неясни и несигурни, преки доказателства почти не съществуват — още в първите часове след революцията тайната полиция унищожи почти всичките си архиви. Колко имена на бивши осведомители получихме? Нищо работа. Пък и полученото почти няма доказателствена стойност: тайната полиция умееше да заплита следите си, да те праща по лъжлива следа. И изобщо за човек, който е общувал с жандармски офицери и е бил принуден да маневрира, за да се опази за партията, са неизбежни ситуации, които сега, след толкова години, може да се видят съмнителни на някого.
Трудно е да се докаже, че един човек е бил свързан с тайната полиция, но още по трудно е да се докаже, че не е бил свързан с нея, ако се е зародило такова подозрение и са налице някои материали. Някои материали срещу Ягода му бяха представени, косвени, неубедителни материали, но достатъчни при добро желание Ягода да бъде обвинен в провокаторство На лицето, представило тези материали. ТОЙ тогава заяви, че партията смята тези материали за неубедителни, и заповяда никога и никъде да не се връща към този въпрос. Но материалите прибра. И Ягода знае това. Ще бъде предан от страх, а така е по-добре, отколкото да е предан по убеждение: убежденията се менят, страхът не преминава никога.