Да, ама не щеше да дойде! Оправдаваше се с болестта си, лекарите му препоръчвали Минералнте води. Какво ти е? Киселини… Че то кой няма киселини, това киселините болест ли са, ела тук, ще те излекуваме, ще поработиш с нас. „Какво разбирам аз от история…“ „Ами ние какво разбираме? Но работим, и ти поработи с нас.“
Да поживее тук, да му се повърти пред очите, всъщност никога не са живели заедно. Преди революцията изобщо не са се срещали, два-три пъти се видяха по време на Гражданската война. По-тясна връзка възникна помежду им, когато Киров оглави азербайджанската партийна организация, тогава идваше в Москва на партийни конгреси, на пленуми на ЦК, просто по работа. Правеше благоприятно впечатление, Орджоникидзе даваше за него добри отзиви, в чужбина не е ходил, не е емигрирал, кадрови партиен деец, непримирим противник на Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин, макар че с последния поддържаше дружески отношения. Той го издигаше. На Десетия конгрес — кандидат-член на ЦК, на Дванайсетия — член на ЦК, през трийсета година го включи в Политбюро. Той го изпрати в Ленинград, повери му събарянето на тази вечна крепост на фрондьорството, високомерието и опозицията. Той не оправда надеждите. Не надви града, а напротив, оглави го, завоюва си евтина популярност, сега се стреми към всесъюзна популярност, в противовес на другаря Сталин иска да изглежда умерен, добър, великодушен. Изказа се в Политбюро срещу екзекутирането на Рютин, после срещу екзекутирането на Смирнов, Толмачов, Ейсмонт. Повлече подире си и други членове на Политбюро. Дори Молотов и Ворошилов се колебаеха. Единствен Лазар беше категорично за разстрел.
Великодушието на победените е опасно: врагът никога не ще повярва в твоето великодушие, ще го смята за политическа маневра и при първа възможност ще те нападне. Само наивник може да разсъждава другояче. Киров е опасен идеалист, изисква материални блага за работническата класа, не разбира, че материално осигуреният човек не е способен на жертви, на ентусиазъм, превръща се в дребен буржоа, в еснаф. Само страданията пробуждат най-великата народна енергия, тя може да бъде насочена и към разрушение, и към съзидание. Човешкото страдание води към бога — върху този основен постулат на християнската религия народът е бил възпитаван цели векове, той е влязъл в плътта и кръвта му и ние трябва да го използуваме. Социализмът е земен рай, по-привлекателен от митичния рай на небесата, макар че и за неговото постигане трябва да се премине през страдания. Но народът, разбира се, трябва да бъде убеден, че страданията му са временни, че служат за постигането на великата цел, че върховната власт познава нуждите му, грижи се за него, защитава го от бюрократите, каквито и постове да заемат те. Върховната власт е ВСЕЗНАЕЩА, ВСЕВИЖДАЩА и ВСЕМОГЪЩА.
За какво мислеше вчера в тази връзка? За снабдяването на населението? За отменянето на купоните за продукти? Но това е решен въпрос, от първи януари купоните се отменят. Та за какво мислеше все пак? Аха! Вчера мислеше за разговора си с градинари, естонеца Арво Иванович. Арво Иванович бе взет в правителствената вила от почивната станция „Ворошилов“, той е местен човек и както му бяха докладвали, човек абсолютно проверен, женен за рускиня, цял живот е живял в Сочи, слави се като най-добър овощар. Сталин не беше срещал естонци в Кавказ, макар да знаеше, че в началото на века от Прибалтика в Сухумски окръг са се преселили няколкостотин естонци и на Черноморското крайбрежие са се появили три-четири естонски села, естонците имат същия поминък като местните жители: овощарство, скотовъдство, само че техният добитък е по-едър от местния. Виж, че естонци са се преселили и в Сочи, това не знаеше. Арво Иванович изглеждаше петдесетинагодишен, беше набит, скулест, със светлокестенява коса и светли очи, обличаше се като всички естонци, с жилетка и винтяга, но кавказките си шалвари напъхваше в чувяки26. Руски говореше с акцент, понякога смешно изопачаваше думите. Вчера подрязваше цветята, Сталин следеше работата му, и той обичаше цветята. Арво Иванович нещо мрачно си мърмореше и Сталин го попита от какво е недоволен. Арво Иванович отговори, че в магазина ударили жена му в кантара и на туй отгоре й взели повече пари. Вечерта Сталин каза на началника на охраната: с жената на Арво Иванович постъпили така и така в магазина. Предайте на секретаря на Градския комитет: виновните да бъдат строго наказани.
Руският търговец открай време си е мошеник, мошеник е останал и днешният магазинер. След закона от 7 август ги е страх да крадат от държавата, сега крадат от населението. Народът вижда това, но нищо не може да стори. Значи вместо народа нещо трябва да направи ТОЙ. ТОЙ не ходи по магазините, но добре познава нуждите и страданията на своя народ. Сталин стана и от верандата влезе в стаята. Там зад голямото секретарско бюро седеше Товстуха. Той го взе в Сочи. Тук работят учени историци, трябва да имат подръка интелигента Товстуха, заместник-директора на ИМЕЛ27, той знае история и разбира от каква история се нуждае сега партията. Колкото до текущите работи, и Товстуха се оправя с тях — дълги години е бил негов секретар. При това е бил болен от туберкулоза, да се попече на слънце, я какъв е слаб, прегърбен, покашлюва, гледа изпод вежди, лекарите му докладваха — няма да изкара дълго. Жалко, верен човек е!