— Сто пъти сме го слушали това — прекъсна го Михаил Михайлович, — гледайте си картите.
— Защо да не разкажа на момчето — кротко възрази Пьотр Кузмич, — може и на него да му е интересно. Живи ли са родителите ви?
— Живи са — отговори Саша.
— Нищо ли не им направиха?
— Защо да им правят нещо?
— Ако искат, ще намерят защо. Пък и тъй, мигар им е леко: синът им е на заточение. По-лесно ще им е сигурно те да са в Сибир.
— Криво жалите децата си вие — укорно издума Михаил Михайлович, — изпратили сте му храна, та сте му съсипали живота. Нямало е да умре без вашата храна, другите студенти как живеят. С право се отричат от нас — ние сме свършени хора. „Революцията е локомотивът на историята“, сгази ли ви, примирете се!
— Излиза, че и синът не е син, и бащата не е баща.
— Точно така — все по-раздразнено продължи Михаил Михайлович. — „Почитай баща си и майка си“ — това е от бога, а бог на никого не е нужен. Тяхната религия е равенството. И така ще стане навсякъде, ще направят световна революция и ще изравнят всички.
— Пресилвате с вашата световна революция — намеси се в разговора Всеволод Сергеевич, — самите болшевики се отказаха от нея. Държавата — ето религията на руския човек, той тачи царя като бог. И се подчинява. И не иска никаква свобода! Свободата би се превърнала във всеобщо клане, а народът иска да има ред. Предпочитам не Степан Разин, не Емелян Пугачов, а Ленин, дори Сталин.
— Тъкмо затова сме тук я.
— Да. А при Стьопка или Емелка щяхме да висим на някое дърво. Болшевиките спасиха Русия, запазиха една велика държава. При тъй наречената свобода Русия щеше да се разпадне на части. Новият самодържец укрепва Русия — чест и хвала нему, пък после каквото даде господ.
— Държавата трябва да защитава своите граждани, а вашата държава воюва с тях — каза Михаил Михайлович, — с мен, с вас, с Пьотр Кузмич, воюва със селянина, на който се крепи държавата, дори ето — той кимна към Саша — и със своите воюва. Аз съм руснак, и аз съм за Русия, но не за такава Русия.
— Друга не ще да има — засмя се Всеволод Сергеевич.
Посещението у Михаил Михайлович не премахна мрачните мисли на Саша, не облекчи натежалата му душа, не премахна отчаянието.
Тези сменовеховски30 и антисменовеховски приказки са му познати и безинтересни. Човечен беше само разказът на Пьотр Кузмич, не можеше ли непът да се ликвидира без ексцеси… Да прекършат живота на момчето само защото другарите му го придумали да изяде изпратеното от майка му парче сланина! Страшно…
Към тази мъка се прибави и тревогата за майка му — още не бе получил от къщи нито едно писмо.
Всяка сряда заточените се събираха на брега на Ангара, чакаха пощенската лодка — главното събитие в техния монотонен живот. Жени плакнеха пране, деца се къпеха, излизаха от водата треперещи от студ, заточените се разхождаха по брега и се взираха в мъгливия речен хоризонт. Най-сетне отдолу се показваше мъничка точица, вълнението нарастваше — дали е пощата, или не е. Пощаджията, с брезентово наметало с отметната назад качулка, хвърляше на брега чувал с шперплатова табелка „Мозгова“, раздаваше пощата, вземаше писмата за изпращане.
Саша също слизаше на брега, заедно с всички чакаше пощата, но получаваше писма само от Соловейчик — „До заточения Наполеон“, точно така беше написал на плика, той все още се шегуваше, клетият Соловейчик, отново беше изпълнен с оптимизъм, изпратил молба да прехвърлят него при Фрида или Фрида при него. От Москва, от майка си Саша не получаваше нищо. Беше телеграфирал от Канск през май, тогава изпрати и първото си писмо. Да речем, че отговорът е пътувал една седмица до Канск, да предположим, че писмото е пристигнало в Канск, когато пощата за Богучани вече е била заминала, значи е стояло там още една седмица. Още една се е мотало из Богучани, докато е било преадресирано до Кежма. Общо три седмици, а той е тук повече от месец. Всеволод Сергеевич го успокояваше:
30
Сменовеховство — обществено-политическо течение на руската буржоазна интелигенция през двайсетте години, предимно емигрантска, постепенно ориентираща се към признаване на революцията в Русия. Названието иде от печатния му орган „Смена вех“ (Париж, 1921–1922 г.). — Б.пр.