С една дума предложението хареса на Шарок. И с Лена раздялата ще дойде от само себе си. И с брат му. Брат му доизлежава присъдата си, ще се върне и да си урежда живота сам, да не търси помощ от него.
На Маросейка посрещна Вика в добро настроение.
— Е, приятелко, радвай се, пускаме те където ти видят очите. Не заради Лена. Докладвах, че си срещнала жена ми и този въпрос е приключен. А отменяме нашите срещи, защото ръководството сметна доводите ми за разумни, ти си стоиш вкъщи, примерна съпруга си, каква полза от тебе? Изкарай си медения месец.
— Благодаря — отговори сдържано Вика. — Ами това… Моята декларация?
— Декларацията ли? Предадена е в архивата. Искаш си я обратно ли?
— Да.
— Е, ти вече прекаляваш! Кой ще ни позволи да извадим документ от досие? Прошнуровано е, предадено е в архивата, там го четат мишките.
Вика разбираше — с този документ той пак ще я държи в ръцете си. Но засега е свободна, а после ще видим.
— Благодаря, Юра — каза тя и стана, — надявам се, че в такава обстановка — тя посочи с жест стаята — и в такива роли вече никога няма да се срещнем.
— Никога — потвърди усмихнат Шарок.
Отговорът му беше искрен. Вече никога няма да се занимава с Вика Марасевич. Когато възникне необходимост, а необходимост безспорно ще възникне, с нея ще се занимава друг.
А той мислено вече се готвеше за отпътуването за Ленинград. Никога не беше ходил в Ленинград. Много негови съученици пътуваха дотам през ваканциите, това минаваше за особен шик — да прекараш ваканцията си в Ленинград, имаха там роднини, познати, той нямаше никого в Ленинград. И за това завиждаше на арбатските интелигенти, както впрочем и за много други неща. Сега и той заминава за Ленинград, няма да търси подслон у роднини, а ще бъде на отговорна работа, отначало ще живее в хотел, а после ще му дадат жилище.
Същия ден беше на доклад при Березин, занесе му документи за подпис.
След като подписа документите, Березин каза:
— Предстои набор за висшата школа на НКВД. Искате ли да учите?
Шарок се смути. И висшата школа е нещо примамливо, подготвя служители от най-висок ранг. Да, но Ленинград?
— Не знам — неуверено отговори Шарок, — нали другарят Запорожец искал да ме вземе в Ленинград.
Березин внимателно го погледна, после наведе глава, скри погледа си.
— Е, това е друга работа, въпросът отпада.
Лицето му беше непроницаемо.
Шарок излезе от кабинета. Березин заключи вратата след него. В същата връзка ключове намери ключ от касата в ъгъла, отключи я, сложи до нея стол и заизважда върху него папките от касата, като ги прелистваше една след друга.
Най-сетне намери папката, която търсеше, отдели я, останалите върна в касата, като ги подреди по същия начин, както бяха по-рано, а вместо отделената папка, мушна лист хартия, та после да я върне на предишното й място.
Внимателно прелисти папката, спря се на интересуващата го страница… Запали цигара.
Информацията, която Березин случайно получи от Шарок, потвърди подозренията му: в Ленинград се подготвяше някаква акция.
Първи тласък за това подозрение му даде изпращането на Алфьоров в Източен Сибир. А нали Киров искаше да го пратят при него. Но вместо в Ленинград, изпратиха Алфьоров на Ангара, като районен пълномощник: трябвало, видите ли, да се уточнят някои аспекти от дейността му в Китай, а засега да поживеел в Сибир. Алфьоров дори не бе допуснат в Москва, наредиха му да спре в Канск, а оттам бе препратен в района.
Вместо Алфьоров, за Ленинград замина Иван Запорожец. Висок, широк в раменете, „левент“, шегаджия и зевзек, любител на виното и жените, пее хубаво. Живееше на Палиха, веднъж се оплакваше, че в жилището му нямало вана, жена му го тормозела заради тази работа, тя беше красавица, Роза Проскуровская…
Березин пак се наведе над бюрото, прегледа досието на Запорожец. Бивш ляв есер, но успял да остане в централния апарат на ЧК. Разбира се, запазил го е Ягода, те винаги са заедно. В списъка на проведените от Запорожец операции най-голямата е изпращането му в щаба на Махно. Авантюрист с късмет. Сега подготвя нова авантюра. Един човек на Березин от обкръжението на Запорожец му бе предал копие на прехванато писмо от някой си Николаев. Странно и плашещо писмо… Березин го препрочете.
Леонид Николаев. Влязъл в партията през 1920 година на фронта, на шестнайсетгодишна възраст. От работническо семейство и също работник в миналото. До 1934 година работил в Ленинградската РКИ32 като инспектор по цените. От РКИ, пишеше Николаев, го махнали поради интригите на затаили се в апарата на областния комитет троцкисти и го прехвърлили в един завод. Но секретарят на заводската партийна организация, също троцкист, го изпратил по партийна мобилизация в транспорта. Той е готов да работи навсякъде, където го изпрати партията, но го изпраща не партията, а троцкистите, които искат да го изгонят от Ленинград. Той отказал да замине. Изключили го от партията, от месец март е безработен. Писал на другаря Киров двайсет писма с молба да разгледа въпроса му, писал на другаря Киров за троцкистите, надигнали глава в ленинградския апарат. Но не получил отговор на нито едно писмо. Или другарят Киров не смята за нужно да му отговори, или писмата не стигат до другаря Киров. Виновно за това е троцкисткото обкръжение, на което другарят Киров сляпо се доверява. От своите трийсет години той, Николаев, е прекарал четиринайсет в партията, не си представя своето съществуване без партията, докаран е до крайност и е способен на всичко…
32
РКИ (Рабкрин) — работническо-селска инспекция (1920–1934), народен комисариат, орган за държавен контрол. — Б.пр.