На третия ден отведоха Савелий. Той си тръгна така равнодушно, както беше дошъл. Бе дошъл при непознат човек и си тръгна от непознат.
Но когато видя на вратата тесния, превит, покорен гръб на Савелий и как той излезе от килията, без да се обърне и да каже сбогом, Саша почувствува безкрайния, затворнически път. По този път ще срещне още много хора. Савелий беше първият.
23.
— Другарю Будягин, сега ще разговарят с вас.
После добре познат глас произнесе:
— Здравей, Иване!
Иван Григориевич не беше свикнал да се обръща към Сталин по фамилно име, а не посмя да го нарече по име и бащино. Затова отговори:
— Здравейте…
— Пристигнал си и не се обаждаш, възгордял си се, забравил си пътя до мене.
— Аз съм готов. Кога?
— Щом си готов, идвай. На две крачки си.
За последен път Будягин бе ходил у Сталин преди две години, месец преди смъртта на Надя. После, когато си идваше в Съюза, обсъждаше всички въпроси с Литвинов, който се радваше на доверието на Сталин.
Сталиновата концепция беше, че противниците на Съветския съюз са Англия, Франция и Япония. Англия вижда в СССР заплаха за своята колониална империя, Япония — за властта си над Китай, Франция — за своето влияние в Европа. Същевременно Англия и Япония са главните съперници на Съединените щати на световния пазар. Победената Германия е враг на победителката — Франция.
От това следваше, че всички сложни проблеми са прости: Англия, Франция, Япония са едната страна, другата са СССР, САЩ, Германия. Сталин смяташе за свой голям талант способността да превръща сложното в просто.
Тази Сталинова концепция, оформила се още по време на Ваймарската република, Иван Григориевич смяташе за остаряла, а способността на Сталин да опростява всичко — за катастрофална. Идването на Хитлер на власт променя разположението на силите, прави германския проблем основен.
Литвинов очевидно споделяше мнението на Будягин, но не го показваше. Надяваше се, че времето ще промени позицията на Сталин. „Jaisser passer“9 — каза той на Будягин.
Сталин не познаваше Европа, презираше партийните интелигенти-емигранти, надутите всезнайковци, омесени от същото тесто като западните работнически лидери с техните смокинги и фракове. Бе водил нелегален живот в Русия, бяха го пращали на заточение, беше бягал, беше се крил, а те си бяха живели в чужбина, в безопасност, бяха си чели книжчици, бяха пописвали, бяха ставали известни. На Петия конгрес на партията в Лондон той добре ги огледа отблизо.
Преди това Сталин бе излизал от Русия само до Тамерфорс и до Стокхолм. Но онези конгреси не можеха дори да се сравняват с Лондонския, където се бяха събрали над триста делегати: болшевики, меншевики, бундовци, полски и латишки социалдемократи. За пръв и единствен път Сталин видя столицата на една държава от световна величина, град, какъвто не бе познавал, капиталистическия Вавилон, крепост на буржоазната демокрация. Сред невъзмутимите хора, израсли в неразбираеми, чужди традиции, той, нали не знаеше езика, чувствуваше своята потискаща незабележимост, отгоре на всичко си изгуби шала, този април в Лондон беше студен, тръгнаха с Литвинов да купуват нов, но дълго не можаха да изберат, острата вълна му боцкаше на врата. Купиха най-мекия скъп шал, но въпреки това Сталин капризничеше, въртеше глава и хулеше англичаните. В района на доковете Литвинов го остави за малко сам, а когато се върна, настръхнали докери вече бяха наобиколили Сталин: може би го бяха попитали нещо, а той не бе отговорил, нали не знаеше езика. Литвинов, човек смел и говорещ английски като кореняк лондончанин, пропъди докерите.
По-късно Литвинов разказа на Будягин за шала, но за докерите никога не продума. Сталин не би му го простил: слаб и хилав от дете, той беше болезнено чувствителен към всичко, което поставяше под съмнение неговата физическа сила и смелост — душевно състояние, което прерасна в мнителност.
Още при заточението бе казвал на Будягин: на грубостта трябва да се противопоставя още по-голяма грубост — хората я възприемат като сила.
Една от дългите им зимни вечери Сталин сам разказа на Будягин за случая с докерите: ето на, взели го за индус, искали да го набият, но той им разкрасил физиономиите и те избягали. Сталин много обичаше израза „разкрасявам физиономията“.
— Ей това представлява прехвалената английска работническа класа — каза Сталин, — същите колонизатори като господарите си.