— Ех, че си — каза му Саша, — много евтино си оценяваш живота.
И му даде парите, петнайсет рубли взе от майка си, петнайсет от Марк Александрович. Ето от какви приятели се лишава сега. Саша го опази, а той не можа да опази Саша…
Нина му харесваше още тогава, когато играеха на криеница в задния двор, харесваше му и в училище: висока, снажна, решителна. Харесваше му нейната несръчност, неотстъпчивост и безпомощност. Не й вярваше, като му казваше, че не го обича; тя самата можеше да не знае. Нарочно доведе у тях Серафим — Варя да се омъжи за него, добро момче е, умно, красиво. И тогава ще отпадне основната причина, с която се оправдава Нина: не можела да реши нищо, докато не видела Варя стъпила на краката си. Нина пък мислеше другояче… Командирите безспорно имат импозантен вид, но те са политици, стратези, държавни дейци, Максим няма да стане нито стратег, нито политик, той ще обучава червеноармейците на плаца… Раз-два!… Раз-два!… Ето го, стои и я чака, широкоплещест, червенобузест, с грижливо сресани руси коси, ботушите му лъщят и копчетата му лъщят, новият колан скърца, а когато танцува, стоманените палчета на ботушите му потропват по паркета. Ще стане старателен и ограничен офицер… Жалко! Би могъл да постигне повече. Ще дойде войната, всички ще се бият, а сега трябва да се работи и живее. Тя каза това на Максим още когато той кандидатствуваше за училището. Не я послуша. Добре тогава! Той има право на собствено мнение. Но и тя има право да решава съдбата си. Нина твърдо реши да не се омъжва за Максим и да не напуска Москва.
28.
В театъра на Вахтангов поставиха „Хамлет“ с нисичкия и дебел Горюнов в главната роля. Юра Шарок обичаше вахтанговци, обади се на Вадим Марасевич и го помоли да му намери билет, каза, че ще се отбие у тях на „Староконюшенний“ довечера.
Професор Марасевич, известен московски терапевт, веднъж месечно даваше консултации в поликлиниката на ЦЕКУБУ12 на малката уличка „Гагаринский“, хората се записваха при него половин година предварително. Клиниката на „Пироговская“ беше известна като клиниката на професор Марасевич; катедрата в медицинския институт — като катедрата на професор Марасевич. Вкъщи той приемаше само близки и приятели. Далечен потомък на някакъв украински хетман, Марасевич като баща си, също лекар и професор, беше кореняк московчанин със стари и здрави връзки сред московската интелигенция. В къщата му на „Староконюшенний“ гостуваха Игумнов, Станиславски, Прокофиев, Нежданова, Гелцер, Качалов, Сумбатов, Южин, Мейерхолд, бе идвал и Луначарски. Нито един прочут западен гастрольор или модерен изпълнител не подминаваше този богат, макар и разхвърлян апартамент. Гостите приемаше красивата дъщеря на лекаря, вадеха се кристалните сервизи от Бакара, застилаха се колосаните покривки. Младите актьори, които често се отбиваха след спектакъл, с удоволствие лапаха телешкото и бледорозовата сьомга. Младежта размърдваше всички, понякога направо на масата започваха импровизации, разиграваха се сценки. Вадим начаса предлагаше устната си рецензия, според професор Марасевич, доста остроумно. Вадим бе завършил университета, имаше диплома на изкуствовед, четеше лекции, понякога водеше екскурзии из музеите, а сега правеше опити в театралната критика.
Професор Марасевич посръбваше минерална вода, от време на време разказваше по някоя смешна история от своята практика или от практиката на баща си, но след дванайсет не оставаше при гостите, пожелаваше на всички лека нощ, казваше, че хората с неговата професия са длъжни да спазват режим.
Вика също бе правила опити в театъра и киното, засега нищо свястно не излизаше, ако не броим връзките й с известни актьори, перспективни режисьори и пробивни журналисти. Любовите започваха възвишено, с цветя и писма, с ресторанти и разходки с такси, а свършваха с кавги, упреци и обяснения по телефона.
Само връзката й с Юра Шарок започна и завърши просто. Те се срещнаха случайно на Арбат, повървяха по огрения от слънцето тротоар. После Юра каза:
— Да идем у нас, ще видиш как живея.
Вика беше съвсем наясно какво означава да отиде и види как живее той. Но тази форма на покана й действуваше почти автоматично. Подтикваше я и съперничеството с Лена Будягина. Не знаеше, че Юра и Лена вече не се срещат.