— Отново повтаряш цитати, без да им вярваш — подкачи го с усмивка Намри. — Но засега приемам, каквото рече, тъй като според мен знаеш защо си тук. — Хладна усмивка се появи на устните му. — Атреиде, разрешавам ти временно бъдеще.
Лито внимателно погледна мъжа пред себе си. Дали не му задаваше предрешен въпрос?
— Добре! — отсъди свободният. — Съзнанието ти е подготвено. Приключих с хапливостите. А, още нещо. Чувал ли си, че в далечните градове на Кадриш носят фалшиви влагосъхраняващи костюми?
Тъй като Намри чакаше, Лито се замисли за евентуално скрито значение на думите му. Имитация на влагосъхраняващи костюми? Носеха се на много планети.
— Предвзетите навици на Кадриш — каза той — са стара история, многократно повтаряна. Умното животно се слива със заобикалящата го природа.
Намри бавно кимна и добави:
— Сега ще те види този, който те хвана в капана и те донесе дотук. Не се опитвай да напуснеш мястото, тъй като ще призовеш смъртта си.
Както говореше, свободният стана и излезе в тъмния коридор.
Дълго след това Лито се взираше към коридора, долавяше звуци оттам — тихите гласове на мъже, стоящи на стража. Разказът на Намри за огледалното видение не напускаше мислите му. Той извикваше в неговото съзнание спомен за трудното прекосяване на пустинята. Вече нямаше значение дали това бе Джакуруту/Фондак. Намри не беше контрабандист. Представляваше нещо много по-значимо с възможностите си. А играта му намирисваше на лейди Джесика; впрочем, направо вонеше на „Бин Джезърит“. Лито бе почувствал опасността, преграждаща осъществяването на плана. Но тъмният коридор, в който излезе Намри, беше единственият изход от тази стая. Извън нея се намираше някакъв странен сийч, а отвъд него — пустинята. Суровата й жестокост, подреденият хаос, с миражи и дюни без край, се стовариха върху него като част от капана, в който бе хванат. Можеше да прекоси отново същия пясък, но докъде щеше да стигне? Мисълта му приличаше на застояла вода. Не, тя нямаше да утоли жаждата.
„Поради схващането за Времето като протичащо в една посока — схващане, типично за конвенционалното мислене, хората са склонни да си представят всичко в подредена рамка, явяваща се резултат от последователността на думите. Този умствен капан става причина за появата на твърде краткосрочни представи за ползотворност и последици, което пък се превръща в постоянен непланиран отзвук на кризисни ситуации.“
Едновременни думи и движения — припомни си Джесика и насочи мислите си към необходимата подготовка на своите мисловни способности пред наближаващата среща.
Беше малко след закуска и златното слънце на Салуса Секундус току-що бе припалило отсрещната отдалечена стена на затворената градина, която се виждаше от прозореца. Облече се след внимателно обмисляне — черната мантия с качулка на света майка; не пропусна да сложи и златния гребен на атреидите, разположен в избродиран кръг около подгъва и при маншета на ръкавите. Грижливо оправи долната част на своята дреха, докато обръщаше гръб към прозореца, поставила лявата си ръка на талията, за да подчертае мотива с ястребовия гребен.
Фарад’н забеляза емблемата на атреидите при влизането си, но не показа с нищо яд или изненада. Джесика дори долови лек хумор в гласа му и се поучуди. Видя, че е облякъл сивото трико, както му бе предложила. Младежът седна на ниския зелен диван, който тя му посочи, и се отпусна на дясната си страна.
Защо ли й вярвам? — питаше се той. — Та това е бин-джезъритска вещица!
Джесика, прочела мисълта му по несъответствието между отпуснатото тяло и израза на лицето, се усмихна и каза:
— Вярваш ми, защото нашето съглашение е добро и искаш да знаеш онова, на което мога да те науча.
Забеляза лекото присвиване на неговите вежди и махна с лявата си ръка, за да го успокои:
— Не, не чета мисли. Наблюдавам лицето, тялото, маниерите, тона на гласа, постановката на ръцете. Всеки може да го направи, след като научи казаното от „Бин Джезърит“.
— А ще ме просветиш ли?
— Убедена съм, че си се запознал подробно с отчетите за мен — отвърна тя. — Споменато ли е някъде, че не изпълняваме обещаното?