— Не, но…
— Ние оцеляваме и продължаваме да работим благодарение на абсолютното доверие, което хората могат да имат в почтеността ни. Това не се е променило.
— Намирам го за логично — каза той. — Нетърпелив съм да започнем.
— Изненадвам се, че никога не си поискал учител от „Бин Джезърит“. Биха подскочили от радост заради възможността да станеш техен длъжник.
— Майка ми дори не ме изслушваше, когато настоявах да го направим. Но сега… — Той красноречиво сви рамене вместо коментар за изгонването на Венсика. — Ще започваме ли?
— Щеше да е по-добре, ако беше малко по-млад — продължи Джесика. — Сега ще е доста трудно и ще отнеме повече време. Трябва да се научиш на търпение, на върховно търпение. Моля се цената да не ти се стори прекалено висока.
— Не и за това, което предлагаш в замяна.
Тя долови в гласа му откровеността, напора на очакванията и надеждите, както и дозата страхопочитание. Беше достатъчно за начало.
— И така, изкуството на търпението започва с някои елементарни прана-бинду упражнения за краката и ръцете, а също и за дишането. Готов ли си?
Тя седна на табуретка срещу него.
Фарад’н кимна утвърдително, придавайки си изчаквателен израз, за да прикрие внезапно обзелия го страх. Тйеканик го бе предупредил, че в предложението на лейди Джесика задължително има някаква хитрост, забъркана от Сестринството: „Не бива да вярваш, че отново ги е напуснала или че са я изоставили.“
Фарад’н бе отклонил довода му с изблик на яд, за който по-късно съжали. Емоционалната реакция го беше принудила да се съгласи по-бързо, отколкото му се искаше, с предупрежденията на Тйеканик. Той погледна последователно към ъглите на стаята и слабия блясък на скъпоценните камъни, вградени в свода. Не всичко, което блестеше, бе скъпоценни камъни; ала всичко, станало в тази стая, щеше да бъде записано и проницателни умове щяха да огледат многократно всеки нюанс, всяка дума, всяко движение.
Джесика се усмихна, забелязала неговия поглед, но не показа с нищо, че знае какво е отвлякло вниманието му.
— За да овладееш търпението, по метода на „Бин Джезърит“ — каза тя, — непременно трябва да започнеш с разпознаване и оценка на изначалната и несправедлива липса на равновесие в нашата вселена. Ние назоваваме естеството — имайки предвид общността като цяло, във всички нейни форми на проява — Върховния Антипод на Абсолюта. За да освободиш своята способност за проницателност и придобиеш възможност за разпознаване на зависещата от условията даденост на природата за промяна в начините на действие, ще трябва да задържиш изпънати пред себе си двете си ръце. Съсредоточи вниманието си, наблюдавайки крайните им части — най-напред дланите, а после и обратната страна. Разгледай внимателно пръстите си. Направи го.
Фарад’н се подчини, но се чувстваше глупаво. Все пак това бяха собствените му ръце и той ги познаваше.
— Представи си своите ръце с напредването на възрастта — продължи Джесика. — Очите ти трябва да ги видят много стари. Много, много стари. Виж колко суха е кожата…
— Ръцете ми не се променят — прекъсна я той. Вече бе доловил лек трепет на мускулите си в подмишниците.
— Продължавай да се взираш в тях. Виж ги стари, толкова стари, колкото са били в детството ти. Навярно ще ти се отдаде след известно време. А когато ги видиш в старостта им, смени хода на процеса. Направи ръцете си отново млади — толкова млади, колкото можеш да си представиш. Положи усилия да ги виждаш от детска възраст до дълбока старост по свое желание — напред-назад, напред-назад.
— Но те не се променят! — възрази Фарад’н. Раменете го боляха.
— Ако го поискаш от сетивата си, ръцете ти ще се променят — каза тя. — Съсредоточи се върху представата за потока на времето от детинство до старост и от старост до детинство. Може да трае часове, дни, месеци. Ала трябва да се постигне. Възприемайки тази смяна на времевия поток, ще се научиш да гледаш на всяка система като на нещо, което се върти в относителна стабилност, но… само в относителна.
— Мислех, че ще овладявам изкуството на търпението.
Джесика долови в гласа му гняв, както и чувство на безсилие и неудовлетвореност.
— Относителната стабилност — продължи тя — е хоризонтът, който сам създаваш със своята вяра. От друга страна, вярванията подлежат на манипулация с помощта на въображението. Досега си имал ограничен поглед към света. Сега трябва да превърнеш вселената в свое собствено творение. Това ще ти даде възможност да използваш всяка относителна устойчивост независимо от начина, по който си решил да го сториш.