— Колко време е нужно според теб?
— Търпение — напомни му тя.
Фарад’н неволно се ухили. Очите му се вторачиха в нея.
— Гледай в пръстите си! — сопна се светата майка.
Усмивката изчезна. Погледът му отново отскочи, взирайки се съсредоточено в протегнатите ръце.
— Какво да направя, когато се уморя? — попита той.
— Престани да разговаряш и се съсредоточи — каза Джесика. — Ако почувстваш силна умора, прекрати всичко. Започни отново след няколко минути релаксация. Трябва да упорстваш, докато успееш. На сегашния етап това е много по-важно, отколкото можеш да си представиш. Овладей този урок или други просто няма да има.
Фарад’н пое дълбоко дъх, прехапа устни и се взря в ръцете си. Започна бавно да ги обръща: отгоре-отдолу, отгоре-отдолу… Раменете му трепереха от изтощение! Отгоре-отдолу… Нищо не се променяше.
Джесика се изправи и прекоси помещението до единствената му врата.
— Къде отиваш? — попита той, без да отклонява вниманието си от ръцете.
— Става по-лесно, когато си сам. Ще се върна след час. Търпение.
— Знам вече!
Джесика го погледна за миг. Колко дълбоко погълнат изглеждаше. Внезапно бодване в сърцето й напомни за нейния изгубен син. Позволи си да въздъхне и каза:
— След като се върна, ще ти покажа някои упражнения, с които да отпускаш мускулите си. Нека мине малко време. Самият ти ще бъдеш учуден от това, което ще могат да правят тялото и сетивата ти.
После излезе.
Вездесъщите стражи тръгнаха след нея през залата, която тя прекоси с големи крачки. Преклонението и страхопочитанието им бе очевидно. Бяха сардукари, предупредени поне три пъти за необикновените й умения и отгледани с разказите за поражението си от свободните на Аракис. А тази вещица беше света майка, бин-джезъритка и една от атреидите.
Поглеждайки назад, Джесика видя суровото изражение на лицата им, приемайки го като крайъгълен камък в своя проект. Когато стигна до стълбите, тя се обърна, спусна се надолу и по един къс коридор влезе в градината под своите собствени прозорци.
Дано Дънкан и Гърни изпълнят сега ролите си — помисли тя щом стъпи на пътечката от чакъл и видя златистата светлина, процеждаща се през зеленината.
„След приключването на следващия етап в подготовката ти като ментат, ще овладееш методите на интегрирана комуникация или цялостно предаване на информацията. Това представлява оформяща функция, която ще наслои вериги с данни в твоето съзнание, решавайки въпроса с усложненията и огромното количество подаден материал посредством методите на индекс-каталога, които ти вече владееш. Твоето първоначално затруднение ще се заключава в пределните напрежения, произтичащи от дивергентния сбор на незначителни подробности/данни с тясно специализирана тематика. Внимавай, вече си предупреден. Без интегрирането ще бъдеш всмукан и погълнат от Проблема на Бабел — нашето определение за повсеместните и непреодолими опасности, които водят до съставянето на погрешни комбинации от иначе вярна информация.“
Звукът от триещи се една о друга тъкани Лито долови като проблясъци на съзнание. Изненада се от необикновено фината настройка на сетивата си, след като мигновено разпозна тъканите с помощта на звука — комбинация от триенето на робата на свободен и грубите завеси на вратата. Извърна се по посока на шума. Идваше от коридора, където Намри излезе преди няколко минути. С обръщането си видя своя ловец. Беше същият човек, който го плени — същата ивица тъмна кожа над маската на влагосъхраняващия костюм и същите очи-свредели. Мъжът вдигна ръка, измъкна тръбичката от ноздрите си и с ловко движение наведе маската, като същевременно отметна качулката си назад. Още преди да зебележи белега, оставен от камшик от мастилена лоза върху челюстта на мъжа, Лито го позна. Нямаше място за грешка — тази тромава грамада, преливаща от човечност, този воин-трубадур можеше да бъде само Гърни Халик!
Момчето сви ръцете си в юмруци, поразено от шока на откритието си. Нито един от дългогодишните придворни и служители на атреидите не беше по-предан. И никой друг не го бе надвивал при бой със защитно поле. Първият довереник и учител на Пол.
И слугата на лейди Джесика.
Вече видяното и последвалите го факти сякаш заляха мозъка на Лито. Гърни бе ловецът, който го хвана. Гърни и Намри бяха сътворили заедно заговора. Ръката на Джесика също се бе намесила.
— Разбрах, че си имал среща с Намри — започна Халик. — Трябва да му вярваш, млади ми господине. Призован е да изпълни една-единствена функция. Той е човекът, който може да те убие, ако се наложи.