Принцесата погледна към Алая, изправи се и отиде точно пред Ганима.
— Гани, щях да се самоубия, ако това можеше да разреши нещата. Фарад’н носи моята кръв, както ти любезно подчерта. Но не забравяй, че имаш задължения, които стоят много по-високо от връзката ти със свободните…
— Не ми казваш нищо по-различно от това, което чувам от скъпоценната си леля — прекъсна я язвително Ганима. — Кръвта на брат ми не може да се отмие. Това е нещо повече от афоризъм на свободните.
Ирулан стисна устни и подхвана:
— Фарад’н държи баба ти в плен. Същото важи и за Дънкан, и ако ние…
— Не ми се нрави начинът, по който се представят нещата — безцеремонно се намеси Ганима, гледайки покрай Ирулан и Алая. — Дънкан умря, за да не позволи на враговете да пленят баща ми. Може би новият гола-ментат не е същият като…
— Дънкан бе натоварен да защитава живота на баба ти! — извика Алая, завъртайки се в стола си. — Доволна съм, че той избра единствения начин да го направи. И помисли: Дънкан, Дънкан! Не това се очакваше от тебе.
Ганима, доловила отсенките на двуезичие в гласа й, застана пред леля си.
— Лъжеш, Божествена утробо. Разбрахме за сблъсъка ти с баба ми. Какво те е страх да кажеш за нея и за драгоценния си Дънкан?
— Всички чухте моите думи — рече Алая и усети бодването на страха. Прецени, че умората е причина за невниманието й. Тя също стана и добави: — Което знам, знаеш го и ти. — После се обърна към Ирулан: — Потруди се с нея. Трябва да я накараме да…
Ганима я прекъсна с груба ругатня на свободните, прозвучала шокиращо от невръстните й устни.
— Мислите ме за малко дете — заяви тя във внезапно настъпилото мълчание, — което в крайна сметка все пак ще приеме, тъй като разполагате с достатъчно години, за да поработите върху ми. Поразсъждавай малко, божествена регентко! Знаеш повече от другите за времената, които са заключени в мене. Ще слушам тях, а не теб.
Алая с мъка потисна гневен и язвителен отговор и се вгледа изпитателно в племенничката си. Абоминация? Какво бе това дете? Нов страх от Ганима започна да нараства у нея. Дали бе направила личния си избор с всички животи, идващи при предроденото?
— Има достатъчно време, за да те убедим — каза тя.
— А за мен е останало само колкото да видя кръвта на Фарад’н, стичаща се по ножа ми — отвърна Ганима. — Бъди сигурна. Ако останем насаме с него, единият от двама ни ще умре.
— Може би мислиш, че обичаш брат си повече от мен? — попита Ирулан. — Правиш се на глупачка! Бях майка за него, така, както и за тебе. Аз…
— Никога не си го познавала — процеди Ганима. — Всички вие, с изключение на многообичната ми леля, понякога упорито ни смятате за деца. Вие сте глупаците! Леля ми знае! Вижте я как бяга от…
— Не бягам от нищо — рече Алая, обърна гръб и се вгледа в двете амазонки, които се преструваха, че не чуват нищо от спора. Очевидно бяха отстъпили пред Ганима. Може би дори й съчувстваха. Алая ядно им нареди да излязат от стаята. Зърна облекчение по лицата им, докато изпълняваха заповедта.
— Бягаш — настоя Ганима.
— Избрах начин на живот, който ми е приятен и ми подхожда — каза леля й, обръщайки се, за да я погледне. Продължаваше да седи с кръстосани крака на походното легло. Възможно ли беше да е направила този ужасен компромис? Постара се да открие белези за това, но не успя да намери нищо издаващо я. После се запита: Видяла ли го е в мен? Би ли могла?
— Страхуваш се да бъдеш прозорец за цялото множество — обвини я Ганима. — Но си предродена и ние го знаем. Съзнателно или не, ти си тяхната витрина. Не можеш да ги лишиш от себе си. После помисли: Да, познавам те, абоминация. Навярно и аз ще стигна там, където си ти, но засега мога само да те жаля и презирам.
Между Ганима и Алая увисна тишина, почти осезаема, звучаща тревожно за бин-джезъритската школовка на Ирулан. Тя погледна от едната към другата и запита:
— Защо се умирихте така изведнъж?
— Току-що ми хрумна нещо, което трябва да обмисля — отвърна Алая.
— Приятно мислене, драга лельо — усмихна се подигравателно Ганима.
Алая, потискайки пламъка на гнева, подсилен от умората й, каза:
— Достатъчно! Остави я да помисли. Може би ще се вразуми.
Ирулан също стана.
— Гани, преди да си тръгнем, искаш ли да чуеш следното послание от Фарад’н? Той…
— Не! — отряза Ганима. — Отсега нататък престанете да ме назовавате с това смешно умалително име. Гани! То само подсилва грешното предположение, че съм дете, на което можете…