— Готово — каза Алая, удържайки с мъка гласа и мимиката си, за да не издадат нейното ликуване. — Ще приготвим официалната годежна харта. Свидетели на подписването ще бъдат представители на Големите династии. Фарад’н няма да се усъмни…
— Ще се усъмни, но ще дойде — рече Ганима. — Ще води и охрана. Дали ще се опитат да го пазят и от мен?
— В името на любовта към всичко, което Пол искаше да направи — възнегодува Ирулан, — нека поне наредим работите така, че смъртта му да прилича на нещастен случай или на резултат от умишлено нападение…
— Ще се радвам, когато покажа окървавения си нож на своите братя по вяра — прекъсна я Ганима.
— Алая, умолявам те — продължи принцесата. — Откажете се от прибързаното безумие. Обявете канли(*) срещу Фарад’н, нещо което…
— Няма да настояваме за официална вендета срещу него — възрази Ганима. — Но цялата Империя знае какво би трябвало да чувстваме. — Тя посочи ръкава на своята роба. — Носим жълтото на траура. Щом го сменя с черното на сгодена, ще заблудим ли някого?
— Моли се то да заблуди Фарад’н и представителите на Големите династии, които ще поканим на…
— Всички пристигнали ще се обърнат срещу ви — каза Ирулан. — Добре го знаете!
— Чудесно! — възкликна Ганима. — Лельо, подбери поканените с нужното внимание. Трябва да бъдат от онези, които без угризение ще отстраним по-късно.
Принцесата отчаяно вдигна нагоре ръце, обърна се и почти избяга от стаята.
— Нареди да я следят отблизо, за да не предупреди племенника си — рече Ганима.
— Не се опитвай да ме учиш как се прави заговор — иронично се подсмихна Алая. — Тя се обърна и последва Ирулан, но с по-бавна крачка. Стражата отвън и очакващите я съветнички бяха засмукани от устрема й също като песъчинки, попаднали във въртопа на излизащ на повърхността пясъчен червей.
Ганима с облекчение поклати глава след затварянето на вратата, мислейки: Точно както очаквахме с горкия Лито. По дяволите! По-добре тигърът да бе убил мен, а не него.
„Не една и две сили искаха да контролират близнаците Атреидски, а когато бе оповестена смъртта ни Лито, процесите на заговори и контра-заговори набраха допълнителна мощ. Обърнете внимание на мотивите и техните съотношения: Сестринството се страхуваше от Алая — жертва на абоминацията, но все още обект на интерес поради генетичната характеристика на атреидите. Църковната йерархия на Аугаф и Хадж виждаше единствено властта, скрита в контрола над наследницата на Муад’Диб. ПОСИТ жадуваше за врата към богатството на Дюн. Фарад’н и неговите сардукари търсеха обратен път към славата на династията Корино. Космическото сдружение се боеше от уравнението Аракис — мелиндж, тъй като без подправката щурманите му бяха обречени да не пътуват. Джесика желаеше да възстанови пораженията от своето неподчинение на «Бин Джезърит». И само малцина се бяха досетили да попитат близнаците за техните планове, преди да бе станало твърде късно.“
Почти веднага след вечерята Лито зърна някакъв човек да излиза от входната арка на неговата стая и мисълта му го последва. Коридорът бе открит и момчето можеше да види какво става там — три жени с несрещана често изтънченост на дрехите, които ги причисляваха към контрабандистите, пренасяха кошници с подправка. Мъжът, след когото тръгна мисълта на Лито, не би могъл да бъде друг — тъй като се движеше като Стилгар — освен един много по-млад Стилгар.
Странна беше тази разходка на мисълта му. Времето изпълваше неговото съзнание подобно на звездна сфера. Съумя да зърне безгранични времепространствени дялове, но трябваше да се движи бързо в собственото си бъдеще, преди да узнае точно в кой миг остава да лежи плътта на тялото му. Неизброимите лица на паметите-спомени от други животи се надигаха и отдръпваха, ала сега те бяха в неговата власт. Напомняха вълни на бряг, но ако се вдигнеха прекалено високо, той бе в състояние да заповяда оттеглянето им, изоставяйки царствения Харум.
От време на време Лито се заслушваше в спомените от други животи в паметта си. Един от тях издигаше глава като суфльор над сцената, подавайки подсещащи реплики за поведението му. Баща му също го посети по време на разходката на мисълта и рече: „Ти си дете, което иска да бъде мъж. А когато станеш мъж напразно ще търсиш детето, което си бил.“