— Опасно е някой да демонстрира неуважение към мен — каза предупредително Намри. Кристалният му нож все още бе изтеглен до половината.
— Да, но непочтителността е най-необходимата съставна част на религията — отвърна спокойно Лито. — Да не говорим за важността й във философията. Незачитането е единственият път, оставен ни, за да подложим на тест вселената.
— И така, ти мислиш, че разбираш вселената? — попита Халик и се отдръпна на известно разстояние от Намри.
— Дааа… — провлече свободният. В гласа му просто вонеше на гибел.
— Вселената може да бъде разбрана единствено от вятъра — каза Лито. — За разума няма огромно кресло в мозъка, та да го заеме. Съзиданието е откритие. Бог ни е открил в празното, защото сме се движели на фона на среда, която Той вече е познавал. Стената се оказала празно пространство. После започнало движението.
— Играеш си на жмичка със смъртта — предупреди го Халик.
— Но вие и двамата сте мои приятели — продължи Лито и се обърна към Намри: — Когато предлагаш някому да стане приятел на твоя сийч, не поднасяш ли в жертвоприношение ястреб и орел? И нима това не е отговорът „Накрая Бог изпраща на всеки човек такива ястреби, такива орли и такива приятели“?
Ръката на Намри се отдръпна от ножа. Острието се върна на мястото си в ножницата. Свободният гледаше Лито с широко отворени очи. Всеки сийч имаше таен ритуал за посвещаване в приятелство, а тук бе прозвучала специално подбрана част от него.
— Това ли ще е мястото на твоя край? — попита Халик.
— Гърни, знам какво искаш да чуеш от мен — каза Лито, наблюдавайки смяната на надежда и подозрение по грозното лице. После докосна гръдта си: — Това дете никога не е било дете. Баща ми живее в мен, но аз съм различен от него. Ти си го обичал, а той е бил неустрашим мъж, чиито дела заливат високи брегове. Той искаше да приключи цикъла на войните, но без да вземе предвид движението на вечността, изразено от живота. Това е Раджия! Намри знае. Нейните движения са видни за всеки смъртен. Пазете се от пътеки, които сближават предстоящи възможности. Такива пътеки ви отклоняват от вечността в смъртоносни капани.
— Какво искам да чуя от тебе? — попита Халик.
— Просто си играе с думите — обади се Намри, но в гласа му се долавяше силно колебание.
— Съюзявам се с Намри срещу баща ми — каза Лито. — А той отвътре се обединява с нас срещу онова, което направиха от него.
— Защо? — запита Халик.
— Защото донесох на човешкия род amor fat — акта на върховната самооценка. В тази вселена избирам да се обединя срещу всяка сила, която унищожава хората. Гърни! Гърни! Ти не си роден и възпитан в пустинята. Плътта ти не познава истината, за която говоря. Но Намри знае. На открито всяка посока е не по-лоша от останалите.
— Все още не разбирам какво трябва да чуя — изръмжа Халик.
— Той говори за войната и срещу мира — рече свободният.
— Не е вярно — каза Лито. — И баща ми не е говорил срещу войната. Но виж какво сториха с него. В тази Империя мирът има само едно значение. А то е поддържането на определен начин на живот. Нареждат ви да бъдете доволни. Животът трябва да е еднакъв на всички планети и то такъв, какъвто е на Аракис. Основният обект на проучванията на жреците е да намерят правилните форми на поведение у хората. И с тази цел си служат с думите на Муад’Диб. Намри, доволен ли си?
— Не — беше студеният отговор, дошъл като спонтанна реакция.
— Не богохулстваш ли?
— Не, разбира се!
— Но не си доволен. Виждаш ли, Гърни? Намри ни го доказва. Всеки въпрос, всеки проблем има повече от елин правилен отговор. Монолитът е нестабилен. Тогава защо искаш от мен да кажа единственото правилно нещо? Такава ли ще бъде мярката на твоята абсурдна присъда?
— Ще ме принудиш да те очистя, тъй ли? — попита Халик и в гласа му се долавяше неописуема мъка.
— Не, ще те съжаля — отвърна Лито. — Прати съобщение на баба ми, че ще съдействам. Сестринството може и да съжалява за моето сътрудничество, но един Атреидски дава думата си.
— Някой гадател трябва да провери — рече Намри. — Тези атреиди…
— Той ще има възможността да каже пред баба си това, което следва да бъде казано — поясни Халик. После кимна с глава към коридора.
Свободният се спря, преди да излезе, и погледна към Лито:
— Моля се да не сме сбъркали, оставяйки го жив.
— Вървете, приятели — рече Лито. — Вървете и помислете.
След като двамата мъже си отидоха, той се отпусна по гръб, усещайки с тялото си студеното походно легло. Движението накара мислите му да се завъртят в крайчеца на неговото претоварено от подправка съзнание. В същия миг видя планетата — всички села, градчета, градове, пустинните райони и местата с насаждения. Всевъзможните форми, които с все сила се блъскаха в поредната му визия, внасяха лични взаимоотношения в смесицата от съставни елементи в себе си и извън тях. Виждаше структурите на имперското общество, отразени във физическите структури на планетите и техните общности. Също като на разгърнало се гигантско изображение съзерцаваше картината на това, което трябваше да бъде — прозорец към невидимите части на обществото. Проумя, че всяка система има подобен прозорец. Дори системата, съставена от него и неговата вселена. Започна да се взира в прозорците — същински воайор в космоса.