— Ще го убия — каза тихо Ганима. — Дължи ми един живот.
— А аз ще попреча, ако мога.
— Вече го знаем. Но просто няма да имаш тази възможност. Алая ще те изпрати в един от новите градове на юг, докато всичко отмине.
Ирулан тръсна тревожно глава:
— Гани, заклевам се, че ще те пазя от всяка опасност. Ще го направя с цената на собствения си живот, ако се наложи. Нима мислиш, че ще си губя времето в някаква тухлена сграда, докато ти…
— Винаги има Хуануи — продължи Ганима с все същия тих глас. — Инсталацията за дестилиране на мъртъвци дава възможност за избор. Убедена съм, че оттам не ще можеш да попречиш.
Принцесата побледня и постави ръка на устата си, забравила за миг онова, на което е била учена. По този начин можеше да се разбере колко много държеше на Ганима — почти пълно загърбване на всичко с изключение на животинския страх. Сетне заговори, разтърсвана от емоционален пристъп, издавайки го с трепета на устните си.
— Гани, не се страхувам за себе си. Бих се хвърлила в пастта на червея, за да те спася. Да, аз наистина съм това, което каза — бездетната жена на баща ти, но ти си детето, което никога не родих. Умолявам те…
В ъглите на очите й се появиха сълзи. Ганима, справила се със стягането на собственото си гърло, каза:
— Между нас има и друга разлика. Ти никога не си била една от свободните. А аз съм само това. Цяла бездна ни разделя. Алая го разбира. Каквато и да е, тя добре го знае.
— Не можеш да кажеш какво знае Алая — възрази Ирулан с горчивина в гласа си. — Ако не беше от атреидите, бих се заклела, че се е заловила да унищожи собственото си семейство.
А откъде знаеш, че тя още е атреидка? — помисли Ганима, удивена от заслепението на принцесата. Беше бин-джезъритка, а кой по-добре от тях познаваше историята на изчадието от абоминацията? Не би трябвало дори да го помисля, камо ли да вярва. Алая със сигурност бе скроила някаква магия на тази нещастна жена.
— Дължа ти един товар вода — каза Ганима. — Поради това ще съхраня живота ти. Но братовчед ти е жертвен залог. Повече нито дума.
Ирулан усмири треперещите си устни и избърса очи.
— Наистина обичах баща ти — пошепна тя. — Дори не го разбирах, преди той да умре.
— Може би не е мъртъв — рече Ганима. — Проповедникът…
— Гани, понякога не проумявам. Би ли могъл Пол да се нахвърли на собственото си семейство?
Момичето сви рамене и загледа потъмняващото небе:
— Възможно е да му е било забавно.
— Как говориш толкова безгрижно за…
— Нека не навлизаме в дълбочина — махна с ръка Ганима. — Не ти се присмивам. Боговете знаят, че е вярно. Но аз не съм просто дъщеря на баща си. А всяка от личностите, влели семето си в атреидите. Ти няма защо да мислиш за абоминацията, аз не се страхувам от нищо друго. Защото съм предродена. Знам какво е вътре в мен.
— Глупавото старо суеверие за..
— Спри! — Момичето протегна ръка към устните на Ирулан. — Аз съм всяка бин-джезъритка от тяхната скапана програма за размножение, включително до баба ми. И още много неща в допълнение.
Тя одраска кожата на лявата си длан и изстиска малко кръв с нокътя на пръста си.
Това тяло е младо, но изживените опити… О, богове, Ирулан! Моите опити! Не! — Ганима протегна отново ръка, тъй като принцесата се опита да приближи. — Познавам всички бъдещи неща които баща ми е изследвал. Разполагам с мъдростта на толкова отминали животи. Познавам цялото невежество, както и всички… слабости. Ирулан, ако искаш да ми помогнеш, най-напред проумей коя съм.
Водена от инстинкта, принцесата се наведе и притисна силно момичето до себе си; държеше го здраво, опряла буза до неговата.
Дано не се наложи да убия тази жена — помисли Ганима. — Не трябва да се случва.
В мига, когато мисълта прелетя през нея, цялата пустиня сякаш потъна в нощта.
Лито се събуди от звъна на водни жетони(*) в женски коси. Погледна към открития вход на стаичката и видя Сабиха. В полузамъгленото си от подправка съзнание я видя плътно очертана така, както я показа видението, в което се бе появила. Беше прехвърлила с две години възрастта, на която повечето от жените на свободните са вече омъжени или поне сгодени. Явно нейното семейство я пазеше за нещо… или за някого. Тя очевидно бе на възраст за женене… С помрачени от видението очи той я възприе като същество от земното минало на човешкия род — тъмна коса, бледа кожа и дълбоки очни кухини, хвърлящи зеленикава отсенки в наситеносиния цвят на очите й. Имаше малък нос и широко очертана уста над остра брадичка. Сякаш представляваше живо олицетворение на предположението, че планът на „Бин Джезърит“ бе известен —— или поне подозиран — и тук, в Джакуруту. Значи се надяваха да съживят имперските щения на фараоните с негова помощ? Тогава каква бе целта на намерението им за принудителна женитба между брата и сестрата? Сабиха с нищо не би могла да попречи.