Лито спомена видяното в своята визия:
— Шулок.
Муриз настръхна и момчето почувства ускорения си пулс.
Последва дълго мълчание, по време на което можа да забележи как мъжът обмисля и отхвърля различни отговори. Шулок! В спокойния час след хранене в сийча нерядко се разказваха историите от кервансарая в Шулок. И слушателите винаги предполагаха, че това е някакво митично място, където стават интересни неща просто заради самата приказка. Лито си припомни една от историите.
В края на пустинята открили някакъв бездомник и го отвели в сийча. Отначало той отказвал да отговаря на въпросите на своите спасители, а щом все пак заговорил, никой не могъл да разбере думите му. Дните минавали, а странникът все така не откликвал на нищо. Всеки път, когато го оставяли, той запълвал самотата си с някакви особени движения на ръцете. Много познавачи го наблюдавали, но никой не успявал да даде правдоподобен отговор. Най-сетне влязла една стара жена, взряла се в движещите се ръце и се разсмяла: „Нищо специално. Просто имитира движенията на баща си, който усуква въже от нишките на подправката. В Шулок все още го правят. А този тук пък прави опит да убие самотата си.“ Чуйте и поуката: „Отминалите дни на Шулок носят сигурност и усещане за принадлежност към златната нишка на живота.“
Муриз продължаваше да мълчи.
— Аз съм бездомникът от Шулок — каза Лито, — който знае само да движи ръцете си.
Бързото врътване на главата на Муриз му подсказа, че приказката не е непозната на свободния. Мъжът попита бавно, с нисък и пълен със заплаха глас:
— Ти човек ли си?
— Също като теб — отвърна Лито.
— Приказките ти са много странни за дете. Напомням ти, че съм съдия, който може да реагира както трябва на такуа.
О, да — помисли Лито. Изречено от такъв съдия, това вещаеше непосредствена заплаха. Такуа беше страхът, предизвикан от присъствието на демон — прекалено реално поверие на старите свободни. Арифата знаеше как се убива зъл дух и винаги бе на своя пост, „тъй като притежава мъдростта да бъде безпощаден, без да е жесток, и знае кога милосърдието всъщност е път към по-голяма жестокост.“
Сега нещата бяха стигнали до точката, желана от Лито, и той каза:
— Съгласен съм да се подложа на машхад.
— Аз ще съм съдията на Изпитанието за духовство — кимна Муриз. — Приемаш ли?
— Би-лал-кайфа(*) — отвърна Лито. — Безусловно.
Лукаво изражение осени лицето на свободния. Той каза:
— Не знам защо го допускам. Най-добре ще е да бъдеш убит на място, но ти си само един малък Батигх, а аз имах син, който е мъртъв. Хайде да вървим в Шулок, където ще свикам иснад, за да се вземе решение за съдбата ти.
Лито, съзирайки смъртоносна решимост във всяко движение на мъжа, се питаше дали някой би повярвал на думите му.
— Знам, че Шулок е Ал ассунна уалджамас…
— Какво ли знае едно дете за действителния свят? — прекъсна го Муриз, подканяйки го с жест да мине пред него към топтера.
Лито се подчини, като се вслушваше внимателно в звука от стъпките на свободния, преди да изрече:
— Най-сигурният път към опазването на една тайна е да се накарат хората да повярват, че вече знаят отговора. Тогава те не задават въпроси. И вие, прокудените от Джакуруту, сте постъпили мъдро. Кой би повярвал, че мястото на мита за Шулок наистина съществува? И колко удобен е този факт за контрабандистите или за някой, търсещ достъп към Дюн.
Стъпките на Муриз стихнаха. Лито се обърна с гръб към страничната врата на топтера, оставяйки крилото вляво от себе си.
Свободният се намираше на половин крачка от него, с насочен маула-пистолет.
— Значи ти наистина не си дете — каза той. — Някакво проклето джудже е дошло да ни шпионира! Усетих се, че дърдориш прекалено умно и казваш твърде много.
— Но не всичко — отговори момчето. — Аз съм Лито, син на Пол Муад’Диб. Ако ме очистиш, ще потънеш в пясъка заедно с всичките си хора. Ако запазиш живота ми, ще те водя към величие.
— Дребосък, не си позволявай шегички с мене — изръмжа Муриз. — Лито се намира в истинското Джакуруту, откъдето ти рече…
Той млъкна. Оръжието в ръката му се понаведе надолу, а очите му озадачено се присвиха.
Точно това колебание бе очаквал Лито. Изпрати до всеки свой мускул указание за преместване вляво, при което тялото му се отклони с не повече от милиметър, но оръжието на свободния се завъртя много повече и срещна ръба на крилото. Маула-пистолетът излетя от ръката му и още преди мъжът да се съвземе, Лито вече стоеше зад него с личния си кристален нож, опрян в гърба.
— Върхът е отровен — напомни той. — Кажи на приятеля си в топтера да стои на място без никакво мърдане. Инак ще се наложи да те убия.