Муриз, оглеждайки ранената си ръка, направи отрицаващ знак с глава към фигурата в орнитоптера и каза:
— Спътникът ми Бехалет вече те чу. Все едно е вкаменен.
Като разбираше ясно, че разполага с твърде малко време, преди двамата да скроят нещо или да дойдат приятелите им, за да видят какво се е случило, Лито бързо заговори:
— Нужен съм ти, Муриз. Без мен червеите и подправката ще изчезнат от Дюн.
Почувства тръпката по тялото на свободния.
— Но откъде знаеш за Шулок? — попита мъжът. — Сигурен съм, че в Джакуруту не са казали нищо.
— Значи признаваш, че съм Лито Атреидски?
— Че кой друг би могъл да си. Но как…
— Просто вие сте тук — обясни Лито. — Шулок съществува и всичко останало само идва на мястото си. Вие сте оцелелите след унищожаването на Джакуруту. Видях как подавате сигнали с крилата; следователно не използвате технически приспособления и никой не може да ви чуе от разстояние. Събирате подправка, това означава, че търгувате. А можете да търгувате само с контрабандистите. Ти също си контрабандист, но и свободен. Следователно трябва да си от Шулок.
— Защо преди малко ме предизвика да те убия на място?
— Защото така или иначе ще ме ликвидирате, след като отидем в Шулок.
Тялото на другия буквално се вцепени.
— Спокойно, Муриз — предупреди го Лито. — Знам всичко за тебе. В миналото си отнемал водата на непредпазливи пътници. Вече си го превърнал в ритуал. Как иначе би могъл да заглушиш думите на случайно натъкналите се на твоя сийч? Можеш ли да запазиш тайната си по друг начин? Батигх! Искаш да ме подмамиш със закачливи епитети и любезни думи. Защо пък моята вода да се губи из пясъците? А изчезването ми, подобно на множество други? Много просто — Танзеруфт ме е погълнал.
Муриз направи знака рога-на-червея с дясната си ръка, за да пропъди Рихани, която призоваваха думите на Лито. А самият Лито, добре познавайки неприязънта на старите свободни към ментатите или дори намека за тях с по-продължителна логическа дейност на ума, едва сподави усмивката си.
— Намри е говорил за нас в Джакуруту — каза мъжът. — Ще му събера водата, когато…
— Няма да събереш нищо, освен пясък, ако продължаваш да се правиш на глупак. Муриз, какво ще вършиш ти, когато цялата Дюн се превърне в зелена трева, дървета и огромни водни площи?
— Никога няма да стане!
— Че то става пред очите ти.
Чу как зъбите на свободния скърцат от гняв и смут. Едва-едва процеди:
— А как ще се противопоставиш?
— Запознат съм напълно с плана на преобразуването. Знам всеки негов плюс и минус. Без мен Шай-хулуд ще изчезне завинаги.
Муриз поде с отново появила се лукава нотка в гласа си.
— Защо обсъждаме тук въпроса? Ти просто нямаш избор. Държиш нож и можеш да ме убиеш, но Бехалет ще стреля.
— Не и преди да взема пистолета ти — каза Лито. — После идва редът на топтера. Да, мога да го управлявам.
Мъжът смръщи чело под качулката:
— А ако не си този, за когото се представяш?
— Нима баща ми няма да ме познае? — попита Лито.
— Ахаа, ето как си научил! — възкликна Муриз. — Но… Млъкна внезапно, тръсна глава и продължи:
— Моят син му е водач. Но според него вие двамата никога не сте… Как е могло да…
— Значи не вярваш, че Муад’Диб прозира в бъдещето — рече Лито.
— Разбира се, че вярваме! Но той казва за себе си, че… — отново замълча Муриз.
— А ти си мислиш, че не усеща вашето недоверие — кимна Лито. — Муриз, дойдох тук точно на мястото и във времето, когато мога да те срещна. Знам всичко за тебе, защото съм те виждал… Както и твоя син. Знам за колко силни се мислите, как се подхилвате на Муад’Диб, какви планове кроите, за да си запазите това мъничко късче от пустинята. Човече, без мен то също е обречено. Ще изчезне завинаги. Нещата на Дюн са стигнали твърде далеч. Баща ми вече почти няма прозрения, така че можеш да се обърнеш само към неговия син.
— Този слепец… — Муриз замълча и преглътна.
— Скоро ще се върне от Аракийн — продължи вместо него Лито — и тогава ще се разбере колко е сляп. Муриз, много ли си се откъснал от старите навици на свободните?
— Какво?
— За вас той е Уадкуйаз. Твоите хора са го намерили сам в пустинята и са го довели в Шулок. Какво голямо съкровище са открили! По-богато от мелинджова жила. Уадкуйаз! Живял е с вас и водата му се смесила с тази на племето. Той е част от вашата Река на духа.
Лито притисна здраво ножа към робата на мъжа и каза предупреждаващо:
— Спокойно, Муриз.
После вдигна лявата си ръка, отметна лицевото покривало на свободния и го пусна на пясъка. Знаейки какво е намислил, другият попита: