— Къде ще идеш, ако убиеш и двама ни?
— Връщам се в Джакуруту.
Притисна месестата част на палеца си към устата на пустинника с думите:
— Захапи и пий, Муриз. Ако не, мъртъв си.
За миг мъжът се поколеба, после хищно захапа плътта на Лито.
Момчето следеше гърлото му; когато забеляза преглъщането, отдръпна ножа и го върна.
— Уадкуйаз — рече Лито. — Длъжен съм да обидя племето, преди да си отнел водата ми.
Муриз потвърди с кимане.
— Вземи си пистолета — Лито го посочи с жест на брадичката.
— Сега вярваш ли ми? — попита арифата.
— Как иначе бих могъл да я карам с прокудените?
Отново видя лукавата светлинка в очите на свободния, но този път те мереха и претегляха. Мъжът рязко се обърна, което свидетелстваше за тайно взети решения, прибра маула-пистолета си и се върна към сцената, разиграла се преди крилото на топтера да влезе в действие.
— Хайде — каза той. — Твърде дълго се застояхме в бърлогата на червея.
„Бъдещето на нещо предсказано невинаги може да се затваря в предписанията на миналото. Нишките на самото съществуване се оплитат съгласно множество неизвестни закони. А видяното предварително спазва неотстъпно свои собствени правила. То не ще следва много нито догмите на Зенсуни, нито изискванията на науката. Предсказанието сътворява за себе си една относителна целокупност. То изисква протичането на действието именно в този момент и предупреждава, че човек не може да втъче произволна нишка в тъканта на миналото.“
Муриз прелетя над Шулок с лекота, която очевидно беше резултат от продължителна практика. Седналият до него Лито осезателно чувстваше въоръженото присъствие на разположения отзад Бехалет. Сега всичко се крепеше единствено на доверието и на тънката нишка на неговата визия, която той следваше неотстъпно. А в случай на неуспех — аллах акбар. Понякога човек трябва да се прекланя пред нещата от по-висок порядък.
В тази част на пустинята заобленият хълм на Шулок беше наистина впечатляващ. Неговото неотбелязано никъде присъствие намекваше за множество подкупи и мъртъвци, както и за немалко приятели по отговорни места. Лито успя да види в средата на Шулок защитения от стената на скалистата грамада пан със сякаш увиснали по него каньони, водещи към вътрешността му. Плътна постеля от папрат и лобода покриваше долните етажи на тези каньони, а вътрешният пръстен от ветрилообразни палми говореше за водните богатства на мястото. Към палмите бяха долепени груби постройки от ракитник и мелинджови въжета. Самите постройки бяха пръснати като зелени копчета из пясъка. Тук трябваше да живеят онези прокудени, за които само смъртта беше по-лош избор.
Муриз се приземи в пана близо до началото на един от каньоните. Точно пред топтера на пясъка се намираше самотна колиба, кацнала върху парче земя с преплетени пустинни лози и лиани, покрити с ципа от разтопена тъкан от подправката. Беше жалко подобие на първоначалните груби влагосъхраняващи костюми, което от своя страна говореше достатъчно за упадъка на Шулок. Лито вече бе разбрал, че почвата на това място е водопропусклива, а разположената наблизо растителност сигурно гъмжеше от нощни хапливци. Ето как бе живял баща му. И горката Сабиха. Тук бе мястото, определено за изтърпяване на нейното наказание.
По нареждане на Муриз той излезе от топтера, скочи на пясъка и се отправи към колибата. Забеляза много хора, стоящи в посока към каньона сред палмите. Дрехите им бяха дрипави и те приличаха на същински бедняци, а фактът, че едва-едва поглеждаха към него или към топтера говореше съвсем ясно за царуващата тук угнетеност. Лито забеляза скалния ръб на канат отвъд работещите, а мирисът на влага от открита водна повърхност се долавяше отчетливо във въздуха. Минавайки покрай колибата, той установи, че е съградена още по-грубо, отколкото бе очаквал. Забърза към каната; взря се във водата и видя в тъмния поток стада от хищни риби. Работниците, отбягващи погледа му, преминаваха покрай него с пясък, носен от редицата отворени шахти сред скалите.
Муриз, застанат зад Лито, каза:
— Намираш се на границата между рибите и червея. Във всеки от каньоните живее по един червей. Този канат беше отворен, а сега ще извадим рибата, за да привлечем пясъчните твари.
— Разбира се — отвърна Лито. — Същинска кошара. Значи продавате пясъчни твари и червеи на обитатели на други планети?
— Беше сторено по идея на Муад’Диб!
— Знам. Но както червеите, така и пясъчните твари няма да оцелеят дълго, откъснати от Дюн.