— Какво не можеш да преглътнеш? — попита Намри. — Плащат ти добре.
Халик свъсено го погледна. Свободни! Вярваха, че всички чужденци се интересуват най-вече от парите. Но Думите на Намри казваха повече от предубежденията на свободните. Тук бяха пуснати в действие други сили и ситуацията изглеждаше ясна за човек, научен да наблюдава и преценява от „Бин Джезърит“. От цялата постановка на нещата се носеше миризма на скрити действия и подбуди, както и на сблъсък и преплитане на интереси… Преминавайки към обидно фамилиарен тон, Халик подхвана:
— Лейди Джесика ще бъде гневна. Тя дори може да прати войскови подразделения срещу…
— Занадик! — изруга Намри. — Ти, пратенико с поръчения! Махалата не се отнася до тебе! С удоволствие ще ти събера водата за Възвишения Народ!
Ръката на Халик хвана дръжката на ножа, а той самият придърпа левия си ръкав, в който бе подготвил малка изненада за евентуални нападатели.
— Не виждам тук разлята вода — рече спокойно той. — Може би гордостта ти те заслепява.
— Все още си жив, защото искам да разбереш, преди да станеш труп, че твоята лейди Джесика никога няма да прати войска срещу когото и да било. А ти, безродна отрепко, също няма да бъдеш призован с благост в Хуануи. Аз съм от Възвишения Народ, докато…
— Аз съм просто слуга на атреидите — довърши Халик с мек тон. — Ние сме отрепките, които свалиха ярема на харконите от смрадливия ти врат.
Гримасата на Намри оголи белите му зъби:
— Твоята лейди Джесика е затворница на Салуса Секундус. Получаваните от теб записки не са от нея, а от дъщеря й!
С върховно усилие Халик запази спокойния си тон:
— Няма значение. Алая ще…
Намри внезапно измъкна кристалния си нож.
— Какво знаеш ти за Божествената утроба? Аз пък съм неин слуга, мъжка курво. Като вземам водата ти, изпълнявам нейна заповед!
Той се хвърли право напред през стаята, с безразсъдно открити гърди.
Халик, който никога не би си позволил да го подмамят с толкова привидна непохватност, вдигна лявата си ръка, освобождавайки скритото в ръкава парче плътна и тежка материя, с което прихвана ножа на Намри. Със същото движение покри с раздиплените гънки на плата главата му и удари отдолу с ножа си. Почувства точността на своето попадение, когато тялото на Намри се докосна до неговото с твърдата повърхност на скритата под дрехата метална броня. Свободният изпищя, отскочи назад и падна. Не мръдна повече; от устата му шурна кръв, а очите, вперени в Халик, бавно помътняха.
Гърни пое дълбоко дъх. Как можеше глупавият Намри да повярва, че никой няма да забележи поставената под робата броня?
— Ей, тъпчо — проговори той на трупа, докато оправяше ръкава-клопка и бършеше ножа си, преди да го скрие в канията, — интересно какво си мислил за подготовката на слугите на рода на атреидите?
Отново пое дълбоко дъх и си каза: Дотук добре. Но чии интереси пазя аз? В думите на Намри отзвънна и истина. Джесика бе пленница на Салуса Секундус, а Алая кроеше необезпокоявана пъклените си планове. Самата Джесика бе го предупредила за множеството непредвидени случайности, типични за дъщеря й, без обаче да приема себе си като затворница. Но той бе получил заповеди за изпълнение. Така че на първо място стоеше необходимостта да се измъкне оттук. За щастие облеченият в роба свободен приличаше на всеки един от останалите. Той претъркаля мъртвото тяло на Намри в ъгъла, струпа отгоре възглавници и покри кръвта с чергата. Когато всичко бе свършено, регулира удобно тръбичките за носа и устата на влагосъхраняващия си костюм, вдигна нагоре маската като човек, приготвил се за излизане в пустинята, прихлупи напред качулката на връхната си дреха и тръгна по дългия коридор.
Невинният се движи спокойно — помисли той, вървейки с безгрижната походка на човек без особена работа. Любопитно бе това негово чувство за свобода, сякаш излизаше от опасността, а не беше потънал до гуша в нея.
Никога не съм харесвал плановете и за момчето — продължи хода на мислите си. — И ще й го кажа, ако я видя. Ако. Защото, в случай че Намри говореше истината, в действие бе влязъл най-опасният резервен вариант. Алая нямаше да го остави жив, но можеше както винаги да разчита на Стилгар — добрия свободен с още по-добрите си суеверия.
Както проницателно го бе обяснила Джесика:
„Същинската природа на Стилгар е покрита с много тънък слой поведение на цивилизован човек. И всичко зависи само от начина, по който ще смъкнеш този слой от него…“
„Духът на Муад’Диб е нещо повече от думите, повече от буквата на Закона, създаден в негово име. Муад’Диб трябва винаги да бъде вътрешният изблик на гняв срещу самодоволството на силните на деня, срещу шарлатаните и догматичните фанатици. Точно този вътрешен изблик на гняв следва да има решаващата дума, тъй като Муад’Диб ни е завещал най-важното от всичко, а именно: човешките същества могат да устоят единствено в братската атмосфера на социална правда.“