Тъгата, овладяла сина му, бе толкова силна, че момчето не успя да проговори в течение на няколко минути. Когато възвърна гласа си, Лито каза:
— И така, ти подмами Алая, изкуши я и я доведе до пълно бездействие и взимането на погрешни решения. Тя вече знае кой си.
— Да, така е. Знае го…
Гласът на Пол прозвуча като глас на много възрастен човек, изпълнен със скрито несъгласие.
— Ще взема от теб визията на прорицанието — каза той. — Стига да мога.
— Хиляди мирни години — рече Лито. — Ето какво ще им дам.
— Летаргия! Застой!
— Разбира се. И онези форми на насилие, които аз ще позволя. Ще бъде урок, който човечеството никога няма да забрави.
— Плюя на твоя урок! — извика Пол. — Мислиш ли, че не съм видял нещо подобно на избраното от теб?
— Видял си — съгласи се Лито.
— И твоето прорицание по-добро ли е от моето?
— Ни най-малко. Може би дори е по-лошо.
— Какво да сторя, за да ти устоя?
— Навярно да ме убиеш?
— Не съм такъв наивник. Знам какви сили си привел в движение. Знам за разрушените канати и за вълненията.
— Но Асан Тарик никога не ще се върне в Шулок. Длъжен си да дойдеш с мен или изобщо да не се връщаш, защото сега прорицанието е мое.
— Избирам да не се връщам.
Колко е остарял гласът му — помисли Лито и почувства мъчителна болка.
— Скрил съм в моята дишдаша пръстена с ястреба на атреидите — каза той. — Искаш ли да ти го върна?
— Как бих искал да съм мъртъв — въздъхна Пол. — Наистина желаех да умра, когато излязох в пустинята онази нощ, но знаех, че не мога да напусна този свят. Трябваше да се върна и…
— Да възстановиш легендата — каза Лито. — Разбирам го. И чакалите от Джакуруту те очакваха нея нощ, ти го знаеше. Те искаха твоите пророчески визии! И това знаеше.
— Отказах. Нито едно видение не стигна до тях.
— Но те те заразиха. Тъпчеха те с подправка и те отрупваха с жени и мечти. И ти наистина прозираше в бъдното.
— Понякога.
С колко иронична многозначителност бе изпълнен гласът му!
— Ще си вземеш ли пръстена с ястреба? — попита Лито.
Пол внезапно седна на пясъка, превръщайки се в тъмно петно под звездната светлина.
— Не!
Значи е разбрал, че тази пътека не води заникъде — помисли момчето. Много неща се изясняваха, но не достатъчно. Двубоят на прорицанията бе слязъл от деликатното равнище на избора до грубото отстраняване на възможните варианти. Пол знаеше, че не може да спечели, но се надяваше поне да обезсили единствената визия, към която упорито се придържаше Лито.
— Да, Джакуруту ме зарази — каза той. — Но и ти сам зарази себе си.
— Вярно е — призна Лито. — Нали съм ти син.
— А си и истински свободен.
— Да.
— Ще разрешиш ли на слепец да се върне завинаги в пустинята? Ще ме оставиш ли да намеря покой, както аз искам?
— Не, няма да го позволя — отвърна Лито. — Но имаш правото да паднеш върху ножа си.
— А ти да вземеш тялото ми!
— Така е.
— Не!
Знае за пътеката — помисли Лито.
Съхраняването на мощите на Муад’Диб от сина му би могло да се приеме като циментиране на пророческото видение.
— Тате, нали никога не си им казвал? — попита момчето.
— Никога.
— А аз го направих. Казах на Муриз. За Крализец, Боя с Тайфуна.
Раменете на Пол провиснаха.
— Не — прошепна той. — Не би могъл да го сториш.
— Тате, сега аз съм създание на тази пустиня — напомни Лито. — Би ли разговарял по този начин с кориолна буря?
— Вземаш ме за страхливец, защото отказах да тръгна по пътеката — рече Пол с дрезгав и треперещ глас. — О, сине, добре те разбирам. Дори гаданията по вътрешности на убито животно винаги са мъчителни. Но аз не се залутвах във възможните бъдещи събития, тъй като това пък е неописуемо отблъскващо.
— За сравнение твоят джихад ще прилича на летен пикник на Каладън — съгласи се Лито. — Сега ще те отведа при Гърни Халик.
— Гърни! Че той е в услуга на Сестринството с посредничеството на майка ми.
Едва в този миг Лито проумя обхвата на бащиното си прорицание.
— Не, тате. Гърни отдавна не служи никому. Знам къде мога да го намеря и ще те отведа при него. Време е за раждането на новата легенда.
— Виждам, че не съм в състояние да ти въздействам. Позволи ми тогава поне да те докосна, защото си мой син.
Лито протегна дясната си ръка срещу опипващите пръсти, почувства силата им, отвърна им със същото и удържа на всички опити на Пол да отмести ръката му.