— Сега за мен не е опасен и отровният нож — каза момчето. — Моята химия е вече различна.
Сълзи се плъзнаха от незрящите очи и баща му отпусна хватката си, след което прибра ръка до тялото.
— Ако бях направил твоя избор, щях да стана бикоурос на шейтана. А ти какво ще станеш?
— Известно време и за мен ще казват, че съм мисионер на дявола — отговори Лито. — После ще започнат да недоумяват и накрая ще разберат. Тате, ти не продължи достатъчно своето прорицание. А ръцете ти сътвориха както добро, така и зло.
— Но за лошото се разбра едва след като то се случи!
— Именно това е пътят на множество големи злини — кимна Лито. — Ти пресече само част от моята визия. Сила ли не ти стигна?
— Знаеш, че не мога да остана там. Никога не бих извършил зло деяние, ако разбирам какво представлява. Не съм от Джакуруту. — Пълзешком и трудно той се изправи на крака. — Да не мислиш пък, че съм от онези, които сами се смеят през нощта?
— Жалко, че никога не си бил един истински свободен — каза Лито. — Ние, свободните, знаем как се назначава арифа. Нашите съдии правят подбор между злините. Винаги е било така.
— Свободните, тъй ли? Роби на злата участ ли им помогна да станат? — Пол пристъпи към Лито и протегна към него пръсти със странно, сякаш стеснително движение. Докосна защитената му ръка й продължи нагоре, докато стигна мястото, където ципата спираше до ухото, после до бузата и накрая до устата. — Ах, плътта ти е все още твоята — рече той. — Докъде ли ще те отведе?
Мъжът свали ръката си.
— До мястото, където човешките същества могат да сътворяват бъдещето си от един миг до следващия го.
— Това са твои думи. Но и изчадието на абоминацията може да каже същото.
— Не съм изчадие, въпреки че можех да стана — каза Лито. — Видях какво се случи с Алая. Тате, в нея живее зъл дух. Двамата с Гани знаем кой е той — баронът, твоят дядо.
Пол покри лицето си с ръце. За миг раменете му се разтресоха, след което свали дланите си, а устата му бе събрана в плътна линия:
— Проклятие тежи над нашата династия. Молех се да хвърлиш пръстена в пясъка, да се откажеш от мен и да побегнеш далече, където би започнал… друг живот. Заради теб отидох там.
— И на каква цена?
След продължително мълчание баща му рече:
— Краят заличава различията. Само веднъж пропуснах да се боря за принципите си. Само веднъж. Приех махдината. Направих го заради Чани, но то ме превърна в лош водач.
Лито установи, че не знае какво да отговори. В него още живееше споменът за взимането на това решение.
— Не мога повече да те лъжа, както не мога да лъжа и себе си — продължи Пол. — Знам го. Всеки мъж трябва да намери този, комуто да го каже. Ще те попитам само едно: налага ли се Боят с Тайфуна?
— В противен случай човечеството ще угасне.
Баща му долови истината в неговите думи и заговори с нисък глас, в който се чувстваше признание за по-голямата широта на пророческата визия на сина.
— Не го видях сред възможностите за избор.
— Вярвам, че Сестринството е подозирало — каза Лито. — Просто не приемам друго обяснение за решението на баба ми.
Духна студеният нощен вятър, от който горната дреха на Пол заплющя в краката му. Трепереше. Когато го забеляза, Лито рече:
— Тате, имаш комплект с принадлежности. Ще надуя палатката и ще прекараме удобно нощта.
Но мъжът поклати глава, знаейки, че за него нямаше да има покой нито тази нощ, нито в някоя друга. Муад’Диб — героят, трябваше да бъде унищожен. Самият той го бе казал. Единствено Проповедникът можеше да продължи.
„Свободните се оказаха първите човешки същества, разработили съзнателна/извънсъзнателна система от символи и способи за тълкуването им с цел практическото изучаване на движенията и взаимодействията в установения порядък на тяхната планета. Първи от всички хора те съумяха да изобразят климата посредством полуматематически език, чиито символи обединяват и придават субективен характер на външните взаимодействия. Самият език представлява част от описваната система. В завършения си вид той създава форма на изследваното с неговия собствен инструментариум. Тук се подразбира и ролята на дълбоко заложеното местно познание на всички налични животоподдържащи запаси. Обхватът на така създалото се взаимодействие език/система може да бъде оценен дори само от факта, че в собствените си представи свободните се виждаха като животни, които хрупат фураж.“
— Каве уахид! — разпореди се Стилгар. — Донеси кафе!