— На твоята неутрална територия?
— Не. Но вън, в пустинята…
— А ако се възползвам от случая и избягам?
— Няма да ти се предостави такъв случай.
— Стил, кълна ти се, че Алая е обладана. Какво ли още трябва да сторя, за да те убедя…
— Трудно е да се докаже — настоя Стилгар, след като бе привеждал многократно същия аргумент през дългата нощ.
Айдахо си спомни за думите на Джесика и вметна:
— Но разполагаш с начини да го сториш.
— Да, има един начин — каза Стилгар и отново направи отрицаващия си жест. — Болезнен и безвъзвратен. Ето защо ти припомних за нашето отношение към греха. Можем да освобождаваме себе си от чувството за вина спрямо всичко с изключение на изпитанието за обладаване. В този случай специалният трибунал поема пълната отговорност.
— Вече сте го правили, нали?
— Убеден съм, че светата майка не е пропуснала възможността да ти го разкаже — отвърна Стилгар. — Много добре знаеш, че сме го правили.
Айдахо реагира на раздразнението в гласа му:
— Не се опитвам да те подмамя към капана на лъжата. Просто…
— Дълга беше тази нощ на въпроси без отговори — прекъсна го Стилгар. — Но вече е утро.
— Трябва да ми се даде възможност да пратя съобщение на Джесика — настоя Айдахо.
— Това съобщение ще отиде на Салуса — парира наибът. — Нямам навик да обещавам по никое време. Дадената от мене дума на две не става. Именно поради тази причина Табър е неутрална територия. Оставаш без глас за света навън. Тържествено съм отдал в залог всичко, което виждаш около мен.
— Трябва да подложиш Алая на изпитанието!
— Може би. Но първо следва да се разбере дали няма смекчаващи вината обстоятелства. Като загуба на авторитет, например. Или дори лош късмет. Би могло да е и съвсем естественото за всички човешки същества неблагоприятно стечение на факти и събития.
— А ти просто искаш да си сигурен, че не съм измаменият съпруг, който търси ръжен за отмъщението си — кимна Айдахо.
— Поискали са го други, не аз — отговори Стилгар. После се усмихна, сякаш за да извади жилото от думите си. — Ние, свободните, имаме своята наука за традицията — нашата хадит. Когато се боим от някой ментат или от светата майка, връщаме се към хадит. Казва се, че единственият страх, който не можем да отстраним, е страхът от собствените ни грешки.
— Трябва да се съобщи на лейди Джесика — рече Айдахо. — Гърни твърди…
— Съобщението може и да не е от Гърни Халик.
— От него е. Ние пък, атреидите, имаме свой начин за проверка на изпращаните от нас послания. Стил, не би ли огледал поне някои от…
— Джакуруту вече го няма — каза Стилгар. — Беше разрушен преди много поколения. — Той докосна ръкава на Айдахо. — И в никакъв случай не мога да отделя бойци. Времената са размирни има опасност за каната… Нали ме разбираш? — Наибът седна на мястото си. — Така че, когато Алая…
— Алая вече не съществува — отсече Дънкан.
— Това го казваш само ти. — Стилгар отпи от кафето и върна чашката на мястото й. — Приятелю Айдахо, да спрем дотук. Не си струва да изгориш юргана заради една бълха.
— Тогава да поговорим за Ганима.
— Не се налага. Тя има моята подкрепа и е на сигурно място. Тук никой не може да й навреди.
Наистина ли е толкова наивен? — помисли Айдахо.
В същото време Стилгар се изправяше, за да покаже, че беседата е приключила.
Айдахо стана с усещането, че краката му са неподвижни. Прасците му бяха като вдървени. В същия момент при тях влезе придружител и застана встрани. След него в стаята се появи и Джавид. Айдахо се обърна. Стилгар се намираше на четири крачки от него. Ментатът измъкна ножа си и без никакво колебание заби върха му в гърдите на нищо неподозиращия Джавид. Мъжът се олюля, опитвайки се да се измъкне от острието. Завъртя се и падна по лице. Краката му заритаха въздуха и след миг беше мъртъв.
— Е, сега слухът ще замлъкне — рече Айдахо.
Адютантът държеше в ръка ножа си, но не знаеше как да реагира. Дънкан вече бе избърсал своето оръжие, оставяйки ивица кръв в края на жълтата си горна дреха.
— Ти оскверни честната ми дума — изкрещя Стилгар. — Това е неутра…
— Замълчи! — Айдахо гневно прекъсна смаяния наиб. — Ти носиш хомот!
Това бе една от трите най-жестоки обиди, отправяни към свободен. Стилгар побледня.