— Гърни, не говори! Може да се върнеш към подозрението си, че съм жертва на абоминацията. Или не! Направи го, Гърни. Опитваш ли със сила, ще унищожиш себе си.
Халик се почувства затънал в съмнения. Джесика го бе предупреждавала: „Тези предродени могат да бъдат големи измамници. Владеят трикове, за които дори не си сънувал.“
Той бавно поклати глава. Ами Пол! Мътните да го вземат! Живият Пол в съюз с този извор на въпроси, на който бе станал баща!
Вече нищо не можеше да удържи свободните около тях. Те се притискаха между него и Пол, между Лито и Пол, измествайки постепенно и двамата. Въпроси, зададени с дрезгави, груби гласове валяха във въздуха:
— Ти Муад’Диб ли си? Наистина ли си Муад’Диб? Вярно ли е това, което говориш? Кажи ни!
— За мен трябва да мислите само като за Проповедника — изрече Пол, отблъсквайки ги. — Никога вече няма да бъда нито Пол Атреидски, нито Муад’Диб. Не съм нито съпругът на Чани, нито император.
Халик, опасявайки се от възможна реакция на разочарование при липсата на логически защитим отговор на въпросите, застана пред него. Точно тогава за първи път видя нещо от страховитата промяна, настъпила у Лито. Сякаш изрева бик: „Отдръпнете се!“ — и момчето пристъпи напред, разхвърляйки вляво и вдясно възрастни мъже от свободните с удари на двете си ръце, които изтръгваха ножовете им, хванати за острието.
За по-малко от минута все още правите свободни бяха разпръснати и притиснати към стените, където останаха мълчаливи и смаяни. Лито застана до баща си.
— Когато говори Шай-хулуд, вие изпълнявате — каза той.
Щом неколцина от свободните плахо започнаха да протестират, отломи ъгъл от скалата в коридора и го разтроши с голи ръце, без да престане да се усмихва.
— Мога да срутя сийча ви, както ме гледате.
— Пустинният демон — прошепна някой.
— А също и канатите — допълни. — Няма да остане камък върху камък. Не сме били тук, чувате ли ме?
Главите се заклатиха вляво и вдясно, ужасени и послушни.
— Никой не ни е виждал — повторно нареди Лито. — Само да бъде прошепната дума, ще се върна, за да ви натиря без вода в пустинята.
Халик видя ръце, вдигнати в защитния, знак — рогата на червея.
— Сега тръгваме с баща ми и нашия стар приятел. Подгответе топтер.
А после Лито ги бе върнал в Шулок, обяснявайки по пътя, че трябва да бързат, тъй като Фарад’н много скоро щял да стъпи на Аракис.
— И тогава, Гърни — бе продължил той, — ще ти се наложи да минеш през истинското изпитание, както каза и баща ми.
Гледайки надолу от окръгления хълм, Халик още веднъж се запита, както го бе правил всеки ден: „Какво изпитание? Не го разбирам.“
Но Лито вече не бе в Шулок, а Пол отказа да отговори.
„Църква и държава, научен аргумент и вяра, личността и обществото, дори прогресът и традицията — всички те могат да бъдат помирени в учението на Муад’Диб. Той ни научи, че непримиримите противоположности съществуват единствено в предразсъдъците на хората. Никой не може да отдръпне булото на Времето. За вас е възможно да разкриете бъдещето или в миналото, или в собственото си въображение. Така връщате обратно способността за осъзнаване в същността си на индивиди. И тогава научавате, че вселената е взаимно обвързано цяло, а самите вие сте неделима част от него.“
Ганима бе седнала далеч от кръга светлина, който лампите с горяща подправка образуваха, и сега се вгледа внимателно в Буер Агарвес. Не хареса закръгленото лице с непрекъснато мърдащи вежди, както и постоянното движение на бедрата му, когато говореше, сякаш словата бяха някаква скрита музика, по чийто такт той танцуваше.
Не е дошъл тук, за да преговаря със Стил — каза си тя, намирайки потвърждение във всяка негова дума и жест. Премести се още по-далеч от събрания в кръг съвет.
Във всеки сийч имаше подобна зала, но помещението за срещи и аудиенции на изоставения джедида й направи особено неприятно впечатление с прекалено ниския си таван. Шейсетте воини от отряда на Стилгар и деветимата, дошли с Агарвес, бяха запълнили само единия край на залата. Лампите с масло от подправка осветяваха ярко ниско заложените греди, поддържащи тавана. Светлината хвърляше колебливи сенки, които танцуваха по стените, а лютивият пушек бе обвил всичко с мириса на канела.
Работата на съвета бе започнала по здрач, след молитвите за влага и вечерното хранене. Продължаваше вече повече от час, но Ганима още не бе напипала дълбочината на скритите течения в ролята, изпълнявана от Агарвес. Думите му звучаха достатъчно ясно и правдоподобно, но движенията на очите и тялото бяха в дисонанс с тях.